Джеймс Ролинс - Амазония

Челната лодка започна да заобикаля звяра, като се доближи плътно до отсрещния бряг. Последната лодка настръхна от карабини М-16, насочени към черния кайман.

Във всяка лодка пътуваха по шест члена на екипа. В първата се намираха трима войници и останалите граждански лица: професор Коуве, Олин Пастернак и Мани, разположил се в средата на лодката с ягуара. Тортор и преди бе пътувал в лодки и очевидно харесваше това превозно средство. Лениво помръдваше опашка, ушите му потрепваха, а очите му бяха замрежени. В последната лодка пътуваха шестима рейнджъри и капитан Уоксмън.

— Би трябвало просто да застрелят тази гадина — каза Франк.

— Застрашен вид е — възрази Натан. — През последния век почти всичките бяха избити от бракониери. Броят им едва в последно време започна отново да нараства.

— Защо ли тази новина не ме радва? — промърмори Франк, като се огледа. Дръпна козирката на бейзболната си шапка по-ниско, сякаш се опитваше да се скрие зад нея.

— Кайманите убиват стотици хора всяка година — промърмори Дзейн. — Обръщат лодки и нападат всичко, което се движи. Четох за убит черен кайман, в чийто стомах открили два двигателя с вътрешно горене. Глътнал ги целите. Напълно съм съгласен с господин О’Брайън. Няколко точни изстрела…

Челната лодка вече премина покрай мястото, където животното се грееше на слънце. Последва я лодката на Натан. Продължи да плава бавно срещу слабото течение и заобиколи каймана.

— Страшен е — каза Натан, като погледна каймана, намиращ се на десетина метра от него. Бе чудовище, създание от други времена. — Много е красив.

— Самец ли е? — попита Ана Фонг.

— Ако съдим по формата на ноздрите му, вероятно е самец.

— Тихо! — просъска Франк.

— То се раздвижи! — извика уплашено Кели и бързо се отмести на противоположната страна на лодката. Ричърд Дзейн бързо я последва.

Бронираната глава бавно се извърна към лодката им.

— Започна да се пробужда — забеляза Франк.

— То въобще не е било заспало — поправи го Натан. — Просто проявява любопитство към нас, така, както ние към него.

— Самият аз не изпитвам никакво любопитство — сподели Франк, който не криеше удоволствието си, че чудовището е останало зад тях. — Всъщност то може да…

Гигантският кайман с внезапно светкавично движение се изтласка напред и потъна под кафявата повърхност. От третата лодка се бяха приготвили за стрелба по него. Светкавичната му реакция обаче изненада войниците. Крокодилът бе вече изчезнал и куршумите им се забиха в калта.

— Не стреляйте! — изкрещя Натан. — То просто бяга!

Знаеше, че естествената реакция на каймана, когато нямаше какво да защищава, бе просто да се отдалечи от неизвестността. Освен ако го заплашеха или нападнеха.

Един от военните, висок чернокож ефрейтор на име Родни Грейвс, се изправи в лодката и започна да оглежда реката, насочил пушка към нея.

— Не виждам какво…

Всичко се случи много бързо. Последната лодка подскочи на около метър във въздуха. Пред очите на Натан се стрелна дебела люспеста опашка. Войникът, който се бе изправил, падна във водата. Останалите войници стиснаха гумените дръжки на лодката. Тя с плясък се стовари отново върху повърхността.

— Грейвс! — изкрещя капитан Уоксмън, застанал до двигателя.

Ефрейторът внезапно се появи от реката на около десетина метра от лодките. Бе останал без шапка, но все още стискаше пушката си. Започна да рита във водата и да плува към най-близката лодка.

Зад него, подобно на подводница, се подаде главата на каймана. Очите му приличаха на два перископа.

Рейнджърите веднага присегнаха към оръжията си. Преди да успеят да стрелят обаче, кайманът отново изчезна във водата.

Натан си представи как гигантското същество с помощта на мощната си опашка се придвижва през мътните дълбочини към ритащия войник, привлечено от движенията му.

— Дявол да го вземе! — промърмори под нос и изкрещя с все сили: — Ефрейтор Грейвс! Не се движете! Престанете да ритате във водата!

Ефрейторът не го чу. Всички останали го призоваваха да побърза. Той се паникьоса и плясъците му станаха още по-шумни. Капитан Уоксмън даде заден ход, за да се приближи до изнервения плувец.

— Не плувай! — изкрещя отново Натан. После, не толкова от смелост, колкото от яд, че не го бяха чули, остави пушката си и се гмурна във водата. Плуваше безшумно и с широко отворени очи. Водата обаче бе мътна и видимостта не бе по-голяма от метър. Остави течението да го повлече. Чу как отляво покрай него преминава последната лодка.