Джеймс Ролинс - Амазония

Олин Пастернак погледна намръщено звяра, промърмори нещо под носа си и се отдалечи. Очевидно не бе очарован от най-новата придобивка на екипа.

Натан се изправи. Включването на Тортор в експедицията се бе оказало трудна задача, но Мани съумя да се наложи. Тортор не след дълго щеше да достигне полова зрялост и му бе необходим по-дълъг стаж в джунглата. Пътешествието щеше да се отрази добре на животното. А и то бе добре обучено от Мани и можеше да се окаже полезно на експедицията, било като пазач, било като следотърсач.

Натан подкрепи Мани. Ако екипът желаеше да привлече местните индианци към сътрудничество, присъствието на Тортор щеше да допринесе за спечелването на тяхното доверие. Всички индианци почитаха ягуара. Един ягуар в експедицията автоматично й придаваше легитимност.

Ана Фонг се съгласи.

След като съпротивата и на Франк, и на капитан Уоксмън бе преодоляна, Тортор бе включен в експедицията.

— Трябва да тръгваме — подкани Кели, като остана на безопасно разстояние от котката.

Натан се съгласи и взе своята малка раница. Съдържаше само най-необходимото: люлка, мрежа за комари, малко суха храна, кат дрехи, мачете, бутилка за вода и филтрираща помпа. Можеше да изкара месеци в джунглата, без да му е необходимо друго. В джунглата можеха да се открият най-различни плодове, ягоди, други растения и изобилие от дивеч и риба, така че не бе необходимо да се мъкне в нея много храна.

Натан носеше още нещо — своята двуцевка, преметната през рамо. Рейнджърите бяха добре въоръжени, обаче Натан разчиташе и на собственото си оръжие.

— Да тръгваме, че изгубихме цяла сутрин в гасенето — настоя Кели и метна раницата на гърба си. Натан за миг се загледа в дългите крака на жената. После премести поглед нагоре. Върху раницата й бе изобразен голям червен кръст. Кели щеше да носи медикаментите на експедицията.

Франк мина пред цивилните членове на експедицията, за да установи тяхната готовност. Спря пред Натан, измъкна от задния си джоб избеляла бейзболна шапка и я постави на главата си.

Това бе шапката, с която Натан го видя в болницата в Сао Габриел.

— Почитател на клуба ли си? — попита Натан, като посочи герба на „Бостон Ред Сокс“.

— Да. И освен това шапката ми носи късмет — отговори франк. После се обърна към групата: — Потегляме!

Групата от осемнайсет души се отправи към джунглата. Водеше я нисичък индианец с широко ококорени очи.

Кели дотогава никога не бе влизала в джунгла. По време на подготовката за това пътешествие прочете много книги и статии. От пръв поглед обаче разбра, че джунглата не бе това, което бе очаквала. След като зае място зад четиримата рейнджър и, тръгнали пред нея, започна да се озърта. За разлика от това, което бе виждала в много филми, амазонската джунгла не бе само от висящи лиани и пищна растителност. Стори й се, че по-скоро се движи из зелена катедрала. Короните на дърветата високо над главата й се преплитаха и поглъщаха по-голямата част от слънчевата светлина. Всичко около нея имаше зеленикав оттенък. Кели бе чела, че в джунглата само десет процента от слънчевата светлина достигат повърхността. Най-ниското равнище на гората, това, в което сега се движеха, за нейна изненада бе лишено от растителност. Тук джунглата представляваше свят от сенки и разложение, царство на насекомите, гъбите и корените. Независимо от отсъствието на растителност прекосяването на лишената от пътеки гора съвсем не бе лесно. Навсякъде се търкаляха гниещи трупи и клони, покрити с жълт мъх и бели гъби. Под краката й земята бе хлъзгава от разлагащите се черни листа, а корените на гигантските дървета, прикрити от гниещата маса, увеличаваха риска да си изкълчиш глезена. На това равнище растителността бе рядка, но все пак съществуваше. Наоколо и имаше много ветрилообразни папрати, бодливи бромелиади, изящни орхидеи и стройни палми. Навсякъде се виждаха вездесъщите и подобни на въжета лози, наречени лиани.

Чу звука на шамар. Озърна се и видя как брат и разтрива врата си.

— Проклети мухи.

Кели бръкна в джоба си и му подаде пластмасово шишенце с течен репелент против насекоми.

— Сложи си повечко.

Франк намаза оголените части на крайниците и врата с течността.

До нея застана Натан. Бе нахлузил върху главата си австралийска защитна шапка и приличаше на кръстоска между Индиана Джонс и Дънди Крокодила. Сините му очи издаваха, че е развеселен.

— Губиш си времето с този репелент — каза на Франк. — Всичко, с което се намажеш, ще бъде размито от потта ти след броени минути.