Джеймс Ролинс - Амазония

— Извинявайте, има ли жертви? — запита Натан на португалски, след като отмести парчето тъкан, с което закриваше носа и устата.

— Пет. Все деца — отвърна мъжът с треперещ глас. — На много други обаче им прилоша от дима.

— Какво точно се случи?

Мисионерът извади носна кърпа и започна да изтрива саждите от лицето си.

— Аз съм виновен. Трябваше да съобразя. — Хвърли поглед през рамо към църквата. Бе опушена от дима и саждите, но иначе нищо й нямаше. Свещеникът закри очи с ръце и раменете му започнаха да треперят. — Именно аз взех решение да изпратя тялото на човека в Манаус.

Натан изведнъж съобрази с кого разговаря.

— Отец Батиста?

Бе ръководителят на мисията, човекът, който бе срещнал Джерълд Кларк. Високият бразилец кимна утвърдително.

— Дано Бог ми прости.

Натан хвана свещеника за ръката и го отведе далеч от пепелището, към недокосната от пламъците ливада, а после, към църквата. Представи му се и пътьом каза на един от рейнджърите, покрит със сажди и пот, да извика двамата О’Брайън в църквата.

Рейнджърът с кимане потвърди, че е разбрал, и тръгна да изпълнява нареждането му.

Натан придружи свещеника и двамата изкачиха дървените стъпала, и прекосиха двойната врата. Вътрешността на църквата бе тъмна и хладна. В нея имаше лакирани дървени скамейки за молещите се, а в дъното — гигантско махагоново разпятие. Помещението бе почти напълно празно. Няколко индианци със страдалчески вид бяха легнали по пода и скамейките. Натан последва свещеника до първия ред и двамата седнаха.

— Аз съм виновен за всичко — повтори свещеникът, сведе глава и повдигна ръце за молитва.

Натан реши да не пречи на своя спътник да остане насаме със себе си и замълча, Вратата на църквата се отвори и оттам се появиха Франк, Кели и професор Коуве. И тримата бяха покрити от глава до пети със сажди. Той им даде знак да се приближат.

Появяването на групата откъсна отец Батиста от молитвите му. Натан представи спътниците си и отново седна до отеца.

— Кажете ни какво се случи? Как започна пожарът? Гарсия погледна новодошлите, после въздъхна тежко и заби поглед в пръстите на краката си.

— Всичко се случи заради собственото ми късогледство.

— Какво искате да кажете? — попита тихо Кели. След кратко мълчание отецът заговори:

— През нощта, когато клетникът излезе от гората, един шаман от племето яномамо ме упрекна, задето съм го допуснал в мисията. Предупреди ме, че тялото на човека трябва да бъде изгорено. Как можех да допусна това? Та той вероятно има роднини. Възможно е и да е бил християнин.

— Точно така е — потвърди Натан.

— Не биваше обаче да пренебрегвам с лека ръка суеверията на индианците. Бях се предоверил твърде много на тяхното привличане в лоното на католическата вяра. Та те дори бяха покръстени!

Натан го разбра.

— Вината за случилото се не е ваша. Някои суеверия са твърде силни, за да могат да бъдат преодолени само със светото кръщение.

— В началото всичко изглеждаше наред. Шаманът се бе ядосал, задето не изгорих тялото, но се задоволи с това, че го изнесох от селото. Това сякаш го успокои.

— Какво се случи после? — попита Кели.

— Седмица след това две деца от селото заболяха от треска. Тази болест тук е нещо обичайно. Шаманът обаче реши, че това е резултат от проклятие на мъртвеца.

Натан кимна с разбиране. Той самият бе ставал свидетел на подобни неща. Повечето индиански племена смятаха, че болестите можеха да се дължат и на проклятия, отправени от друг шаман. Заради такива обвинения бяха избухвали междуселски войни.

— Нямаше как да го разубедя. След няколко дни се разболяха още три деца. Едно от тях бе от племето яномамо. Цялото село настръхна. Семействата прибраха вещите си и си тръгнаха. През нощта се чуваха барабани и хорово пеене. Поисках по радиостанцията да ни изпратят квалифицирана медицинска помощ. Когато обаче след четири дни пристигна лекар от Джунта, индианците не му позволиха да прегледа децата им. Шаманът на племето яномамо ги бе спечелил на своя страна. Как ли не молех родителите, но те отказаха да допуснат лекаря до децата. Вместо това ги повериха на този вещер.

Натан трепна, когато чу тази дума. Спогледа се с професор Коуве. Той му даде знак да не реагира. Свещеникът продължи разказа си.

— Снощи, когато едно от децата умря, селото потъна в скръб. За да прикрие провала си, шаманът обяви, че селото е прокълнато. Каза, че хората трябва да го напуснат. Направих всичко, което ми бе по силите, за да ги успокоя, но те бяха омагьосани от шамана. Призори той заедно със своите съплеменници яномамо запалиха собствения си общ дом и избягаха в джунглата. — На това място отецът се разплака. — Чудовището бе оставило болните деца вътре. Всички изгоряха живи. — Свещеникът закри лицето си с ръце. — Тъй като останаха твърде малко хора, бе ни трудно да се преборим с пожара. Пламъците обхванаха съседните колиби. Ако не бяхте дошли, вероятно щяхме да изгубим всичко. И църквата, и паството.