Джеймс Ролинс - Амазония

— Цуи! — извика.

Не очакваше отговор, но хората от племето шуар имаха навика да обявяват пристигането си, когато влизаха в жилище. Видя, че вратата на спалнята е леко открехната.

Усмихнат, отиде до кабинета и видя как от факса пада поредна страница. Ставаше дума за подробности във връзка с предстоящата операция.

— Цуи, имам прекрасни новини!

Луи взе най-горния лист и го погледна. Бе списък на хората, съставящи американската експедиция.

22:45 ч. Най-нова информация от станция „Алфа“

I. Операция „АМАЗОНИЯ“.

Граждански лица:

1. Д-р Кели О’Брайън — МЕДЕА

2. Франсис О’Брайън — Екологичен център на ЦРУ

3. Олин Пастернак — Научно-технически отдел на ЦРУ

4.Д-р Ричърд Дзейн — Компания „Телукс“ Ръководител на научноизследователския отдел

5. Д-р Ана Фонг — Компания „Телукс“. Служителка

II. Операция „АМАЗОНИЯ“.

Военна охрана 75 — о рейнджьрско подразделение:

Капитан Крейг Уоксмън

Сержант Алберто Костос Ефрейтори: Брайън Конджър, Джеймс Де Мартини, Родни Грейвс, Томас Грейвс, Денис Йоргенсен, Кенет Окамото, Нолан Варчак, Самал Ямир

III. Операция „Амазония“.

Местни лица:

1. Мануел Азеведу — ФУНАИ, бразилски гражданин

2. Проф. Реш Коуве — ФУНАИ, представител на местните народности

3. Д-р Натан Ранд — етноботаник, американски гражданин

Луи насмалко не пропусна да прочете последното име. Стисна силно листа факсова хартия. Натан Ранд. Синът на Карл Ранд. Разбира се, това бе логично. Момчето нямаше как да не се включи в екипа, който търси баща му. Луи затвори очи от наслаждение. Реши, че всички божества на джунглата са решили да му се притекат на помощ. Отмъщението, което бе замислил за бащата, щеше да се стовари върху сина. Ситуацията бе почти библейска.

Чу леко шумолене, идващо от голямата спалня. Разтвори пръсти и листът се изхлузи от ръката му. С подробностите и с планирането на акцията щеше да се заеме по-късно. Сега просто ще се порадва на мига.

— Цуи! — извика отново Луи и се отправи към спалнята.

Отвори вратата и видя, че стаята е осветена само от няколко свещи и от мангал, върху който горяха благовония. Върху леглото се бе изтегнала гола неговата любовница. Огромното легло бе застлано с бяла коприна и мрежата против комари бе сгъната. Дребната жена от племето шуар се бе изтегнала върху чаршафа с цвят на слонова кост. Тъмната и бронзова кожа сияеше на светлината на свещите. Дългите и черни коси се бяха разпилели като ветрило около главата й. Очите й бяха притворени, навярно както от страст, така и вследствие на въздействието на чая натем. Върху малкото нощно шкафче имаше две чашки с такъв чай. Едната бе празна, другата, пълна.

Както винаги, дъхът на Луи секна при вида на неговата възлюбена. Бе се запознал с тази красавица преди три години в Еквадор. Тя бе жена на шуарски племенен вожд до момента, когато неговите безкрайни изневери я вбесили. Убила го със собственото му мачете. Макар и тези неща — изневерите и убийствата — да бяха нещо обичайно сред бруталните шуари, Цуи била изгонена от племето и пусната гола в джунглата. Никой, дори и най-близките роднини на вожда, не смеели да я докосват. Била известна в целия район като една от малкото жени шамани, веща във „вавек“, черната магия. Хората се страхували от нея, тъй като не само умеела да борави с най-различни отрови, но владеела и древното, почти изчезнало изкуство „цанца“, смаляването и препарирането на глави. Единственото украшение, с което бе напуснала селището, бе сбръчканата глава на нейния съпруг, закачена на плетена връв и висяща между гърдите й.

Такъв бе видът, в който Луи за пръв път видя това красиво и диво създание на джунглата. Макар да имаше някаква съпруга във Франция, Луи прие индианката като своя жена. Тя не отблъсна чувствата му особено след като той заедно със своите наемници избиха всички мъже, жени и деца от нейното село, за да отмъстят за нея.

От този ден двамата станаха неразделни. Цуи, владееща изкуството на разпита и познаваща мъдростта на джунглата, го придружаваше във всичките му походи. Продължи да събира трофеи от всяка акция. По рафтовете на четирите стени на стаята имаше четирийсет и три глави „цанца“. Имаха размерите на средно големи ябълки. Очите и устата бяха зашити, а косите се разстилаха върху рафтовете като мъх. Умението й да обработва и свива глави бе удивително. Веднъж бе видял как го прави. Това му се бе оказало достатъчно.

Със сръчността на хирург тя отделяше кожата от черепа на жертвата си, понякога, докато тя бе още жива и пищеше. Бе истински художник. След като сваряваше кожата заедно с косата и я изсушаваше с гореща пепел, с помощта на костна игла и конец зашиваше устата и очите, а после пълнеше вътрешността с нагорещени камъни и пясък. Докато кожата се свиваше, тя с пръстите си я оформяше. Имаше дарбата да придаде на препарираната глава удивителна прилика с чертите на лицето на жертвата.