Джеймс Ролинс - Амазония

Луи погледна последното й произведение, оставено на масичка до леглото. Бе главата на боливийски офицер, опитал се да изнудва наркотрафикант. Като се почнеше с грижливо подстригания мустак и се свършеше с кичура коса над челото, резултатът от труда й бе удивителен. Колекцията заслужаваше да бъде изложена в най-известен музей. Всъщност служителите на хотела смятаха, че Луи е антрополог, който събира образци за някой музей. И да имаше някой на друго мнение, не го изказваше.

— Мила моя, имам чудесни новини.

Тя се премести към него и издаде тих звук. Цуи рядко говореше. Иначе, подобно на дива котка, Непрестанно се движеше, наблюдаваше и мъркаше.

Луи не можа да се сдържи повече. Свали шапката и сакото. След миг и той бе гол. Тялото му бе стройно, мускулесто и покрито с белези. Изпи чашата с настойка от натем, подадена му от Цуи, докато тя лениво плъзна ръка от корема към бедрото му. Цялото му тяло потрепери. Докато наркотикът се разтваряше в кръвта му и изостряше сетивата му, той легна върху жената. Тя се разтвори пред него и той потъна в нейната топлина. После я целуна страстно, докато тя дращеше гърба му с острите си нокти.

Не след дълго пред очите му заиграха цветове и светлини. Стаята леко се разлюля — това се дължеше на ефекта от алкалоидите в чая. Стори му се, че десетките препарирани глави наблюдаваха любовната им игра, докато проникваше в жената. Присъствието им го възбуди още повече.

През цялото това време човешките лица го наблюдаваха със слепите си очи.

Преди да потъне изцяло в морето от страст и болка, Луи се сети за нещо. Към тази колекция щеше да добави спомен от сина на човека, който го разори: главата на Натан Ранд.

7 август, 08:12 ч.

Над амазонската джунгла

Натан гледаше през прозореца на хеликоптера. Независимо от шумозащитните наушници ревът на двигателите бе заглушаващ и изолираше всеки отделен пътник в пашкул от шум.

Под тях във всички посоки се разстилаше необятно зелено море. Сякаш целият свят се бе превърнал в гора. Равната безкрайна шир се нарушаваше тук-там единствено от гигантски зелени дървета, стърчащи над околните. Огромните им зелени корони се извисяваха над събратята им и служеха като място за гнездене на орли харпии и тукани. Целостта на зеленината се нарушаваше и от полускритите в нея тъмни реки, които се виеха като змии в джунглата. Тя изглеждаше величествена, непроходима, безкрайна.

Натан прилепи чело до стъклото. Дали баща му бе все още някъде там, долу? Ако ли пък не, можеше ли някой да отговори какво се бе случило с него? Дълбоко в себе си усещаше тревога, горчивина и гняв. Щеше ли да се справи с това, което бе научил? След четири години неведение бе разбрал една истина — времето наистина лекува всички рани, но оставя грозни и неприятни белези.

След изчезването на баща му Натан се изолира от света. Първо се скри на дъното на бутилка „Джак Даниелс“, а после, в прегръдката на по-силни наркотици. Неговите лекари в САЩ използваха изрази от типа на „конфликт на доверието“ и „клинична депресия“. Натан обаче реши, че просто бе изгубил вяра в живота. С изключение на Мани и Коуве той нямаше истински приятели. Бе се затворил в себе си. Станал бе твърде непроницаем.

Едва след завръщането си в джунглите откри някакво подобие на душевен мир. Сега обаче… Дали бе наистина готов да отвори старите рани? Да се сблъска отново с болката?

Говорителят на радиото изпука и през шума на двигателя се чу гласът на пилота:

— Намираме се на двайсет километра от Ваувай. На хоризонта се вижда дим.

Натан се опита да се ориентира, но през прозореца видя единствено джунглата под себе си. Ваувай щеше да бъде като вторична база за експедицията. Като място, където щяха да се стоварят запаси, и откъдето щеше да се проследява придвижването на експедицията през джунглата. Два часа преди това трите товарни хеликоптера заедно с разузнавателния бяха излетели от Сао Габриел, натоварени с авангарда на екипа и с първите сандъци с припаси и въоръжение. След като експедицията по-късно през деня навлезеше в джунглата, тозарните хеликоптери щяха да бъдат използвани като снабдителна линия между Ваувай и Сао Габриел и да доставят още припаси, хора и гориво. Колкото до бойния хеликоптер „Команч“, той щеше да остане във Ваувай. Черната птица щеше да се използва при спешни случаи. Големият й обсег и въоръжението и щяха да помогнат да защити експедицията от въздуха при необходимост. Такъв беше планът.