Джеймс Ролинс - Амазония

— Този дим май се разнася от мястото, накъдето сме се запътили — продължи пилотът. — Селището е обхванато от пожар.

Натан се отдръпна от прозореца. Пожар? Огледа кабината. Освен двамата млади О’Брайън заедно с него се намираха професор Коуве, Ричърд Дзейн и Ана Фонг. Седмият пътник бе човекът със сурово лице и грозен белег на шията, седял срещу Натан по време на заседанието. Тази сутрин им бе представен като Олин Пастернак, служител от научно-техническия отдел на ЦРУ. Натан срещна погледа му. Човекът имаше леденостудени сини очи и лицето му бе истинска маска, неиздаваща никакви чувства.

— При това положение можем ли да се приземим? — попита Франк в микрофона.

— От това разстояние не мога да определя, сър. Капитан Уоксмън тръгва напред, за да оцени обстановката.

Натан видя, че един от хеликоптерите напуска строя и се устремява напред, докато техният хеликоптер намали скорост. Хеликоптерът направи кръг и Натан успя да забележи как в близост до хоризонта от зеленината се издигаше висок стълб дим, достигащ небесната синева. Другите пътници също започнаха да надничат през прозорците.

Кели О’Брайън надникна през рамото му, втренчила поглед в дима. Устните й се движеха, но поради силния шум той не можа да разбере думите й. Тя се отдръпна и забеляза, че той я наблюдава.

Веднага отмести поглед и поруменя.

После се обади пилотът:

— Господа, капитанът даде разрешение да се приземим. Площадката за кацане е разположена в посока, обратна на вятъра. Моля, подгответе се за приземяване.

Всички се отпуснаха в креслата и закопчаха коланите си. След малко хеликоптерите започнаха да кръжат около селото. Пилотите внимаваха въздушните вълни, предизвикани от витлата на машините им, да не разпалят повече огъня. Източникът на пожара все още не можеше да се забележи. Докато хеликоптерът се приготвяше за кацане, Натан забеляза верига от хора, подаващи си кофи вода от реката.

При спускането си забелязаха дървена църква с белосана камбанария. Източникът на огъня се намираше откъм другия й край. На покрива на църквата бе стъпил човек, който я поливаше с вода.

След малко шасито на хеликоптера докосна земята и Франк им даде знак да слизат.

Натан свали наушниците си и усети как шумът на роторите премина в рев. Разкопча колана си и слезе от хеликоптера. Когато се отдалечи от витлата, огледа района. Последният товарен хеликоптер се приземяваше в далечния край на площадката. Обработената почва и запазилите се лехи го наведоха на мисълта, че площадката, за кацане преди това е била градина.

Рейнджърите вече се бяха заели с работа. Неколцина от тях започнаха да разтоварват припасите и снаряжението, докато други се запътиха към църквата, за да помагат в гасенето.

Шумът на хеликоптерите постепенно стихна и стана възможно да се различават човешки гласове. Чуха се заповеди и крясъци, както и говорът на войниците, пренасящи снаряжението.

Кели и Франк отидоха до Натан.

— Трябва да проверим дали е тук свещеникът, който е видял агента Кларк — каза Франк. — Добре е да поговорим с него, преди да се отправим на път.

Кимна и заедно с Кели тръгнаха към задния вход на църквата.

Някой потупа Натан по рамото. Бе професор Коуве.

— Хайде да помогнем — каза професорът и посочи дима. Натан го последва и двамата заобиколиха църквата. Това, което видяха от другата и страна, представляваше пълен хаос. Хората търчаха насам-натам с кофи и лопати, а отвсякъде се разнасяха пламъци и дим.

— Боже мой! — възкликна Натан.

Между църквата и реката бяха разположени стотина малки къщи. Около три четвърти от тях горяха.

Двамата забързано тръгнаха напред, за да се включат в огнеборската бригада. В гасенето се бяха включили индианци със смугла кожа, бели мисионери и униформени рейнджъри. След около едночасови усилия всички бяха покрити със сажди и кашляха от дима.

Натан с кофи в ръце непрекъснато заливаше пламъците. Усилията бяха насочени към изолирането на огнището на пожара от останалите къщи. В самото огнище пламъците продължаваха да унищожават къщите от палмови листа, като ги превръщаха във факли за броени секунди. Най-после успяха да спрат огъня. Пламъците бързо угаснаха, след като унищожиха всички постройки, оказали се в техния обсег. На тяхно място останаха само димящи главни.

По време на гасенето Натан се бе отдалечил от професора и сега се оказа седнал до висок широкоплещест бразилец. Човекът едва сдържаше сълзите си. Промълви на португалски нещо, което прозвуча като молитва. Натан реши, че е мисионер.