Джеймс Ролинс - Амазония

Това не попречи на самата Кели да последва примера на майка си. Забременя, когато бе студентка по медицина четвърти курс в Джорджтаун. За разлика от майка си, която запази брака си с бащата на своите деца, Кели не се поколеба да се разведе с Даниел Никерсън, когато го завари в леглото със своя колежка. За щастие той се оказа достатъчно порядъчен, за да не оспори родителските права на Кели върху тяхната едногодишна дъщеря Джесика.

Джеси, вече на шест години, бе застанала до рамото на баба си. Бе облечена в жълта бархетна нощница, върху която, бе изобразена Покахонтас, героинята от филма на Уолт Дисни. Червената й коса бе разрошена, сякаш току-що се бе измъкнала от леглото. Махна с ръка от екрана.

— Здравей, мамо!

— Здравей, миличка. Приятно ли ти е с баба и дядо? Детето отвърна с енергично ръкомахане.

— Днес ходихме в „Чак И. Чийз“.

— Много се радвам. Жалко, че не бях с вас.

— Запазихме парче пица за теб.

Зад гърба й баба и въздъхна отчаяно, подобно на всички баби и дядовци, сблъскали се с гигантския гризач „Чак И. Чийз“.

— Видя ли лъвове, мамо?

— Не, миличка, тук няма лъвове. Лъвове има в Африка.

— А горили?

— И горили има само в Африка. Видяхме обаче други маймуни.

— Можеш ли да уловиш една и да ми я донесеш? Отдавна искам да си имам маймунка.

— Не знам дали на маймуната това ще и е приятно. И тя си има майка, която я обича.

Майка й прегърна Джесика.

— Според мен време е да оставим майка ти да си легне. И тя трябва да става рано, също като теб.

Джесика се нацупи.

— Обичам те, Джеси — каза Кели, като се доближи до екрана.

— Довиждане, мамо. Майката на Кели се усмихна.

— Бъди внимателна, мила. Жалко, че не съм с теб.

— Имаш си доста работа и без мен. Онова нещо… пакетът… пристигна ли без проблеми?

Лицето на майка й придоби сериозно изражение.

— Премина през митницата в Маями около шест часа, пристигна тук, във Вирджиния, около десет и веднага бе изпратено в института „Инстар“. Баща ти всъщност е все още при него, за да осигури всичко необходимо за утрешния оглед.

Кели кимна с разбиране. Бе доволна, че тялото на Кларк бе пристигнало в САЩ без проблеми.

— Трябва да отведа Джеси в стаята й. Утре по време ца вечерния сеанс ще ти дам повече информация. Бъди внимателна.

— Не се тревожи. Имам десет армейски рейнджъри за телохранители. Тук съм в по-голяма безопасност, отколкото в центъра на Вашингтон.

— При все това пазете се един друг.

Кели погледна Франк, който разговаряше с Ричърд Дзейн.

— Ще се пазим.

— Обичам те — каза майка й и й изпрати въздушна целувка.

— И аз те обичам, мамо. След това екранът потъмня.

Кели затвори капака на лаптопа и безсилно се отпусна в стола до нея. Чувстваше се изтощена. Погледна другите. Нейните вещи вече бяха опаковани и натоварени на хеликоптера. В момента нямаше други задачи, така че мислите й се върнаха към червената татуировка със синята длан. Към символа на бан-али, призрачното племе на Амазония.

Две неща я смущаваха. Съществуваше ли подобно племе, притежаващо митични способности? Ако съществуваше, десет рейнджъри щяха ли да бъдат достатъчни?

6 август, 23:45 ч

Кайена, Френска Гвиана

Луи Фавр имаше репутацията на мръсник и пияница, Никой обаче не му го казваше в лицето. Клетникът, имал неблагоразумието да направи това, сега лежеше в уличката зад хотел „Сена“, голяма олющена постройка в колониален стил, кацнала върху хълм в главния град на Френска Гвиана.

Броени мигове преди това в мрачния бар на хотела глупакът бе обидил един от редовните посетители, човек над осемдесет години, успял да оцелее след пребиваване в страшния затвор на Дяволския остров. Луи никога не бе разговарял със странника, но бе научил неговата история от бармана. Както мнозина от затворниците, изпратени тук от Франция, бе получил двойна присъда. За всяка година, прекарана на ужасния остров, разположен на петнайсетина километра от брега, получаваше по още година престой във Френска Гвиана. По този начин се целеше да се осигури френско присъствие в колонията. Както френското правителство очакваше, повечето клетници там си и оставаха. Та на какъв живот можеха да се надяват във Франция след едно тъй дълго отсъствие?

Луи често бе наблюдавал този мъж. Възприемаше го като сродна душа, като друг изгнаник. Наблюдаваше го как отпива от своя бърбън. Опитваше се да разчете чертите на възрастното му и отчаяно лице. Луи обичаше тези мигове.