Джеймс Ролинс - Амазония

— Не искам да обиждам доктор Фонг, но професор Коуве владее над сто и петдесет — поясни Натан. — По-вещо лице от него в тази област няма.

Обади се Ана. Гласът й бе приятен и мелодичен.

— Доктор Ранд е съвършено прав. Професор Коуве е световно известен познавач на племената от Амазония. За нас би било чест да разчитаме на неговото съдействие.

— Освен това професорът е забележителен специалист по растителни лечебни средства и болести на джунглата — добави Кели, като кимна почтително към професора.

Коуве отвърна на кимването и с лек поклон.

— В качеството си на лекар на експедицията също не възразявам срещу неговото включване в групата — обърна се Кели към брат си.

Франк повдигна рамене и се обърна към Натан:

— Това приемливо ли е за вас?

— Разбира се — отговори Натан, след като се спогледа със своите приятели.

— Тогава да се залавяме за работа. Откриването на доктор Ранд в града ни спести време. Предстои ни обаче да свършим още много, за да успеем да тръгнем утре призори.

Присъстващите станаха и започнаха да се разотиват. Франк се обърна към Натан:

— А сега да отговорим на някои от вашите въпроси. — Заедно със сестра си тръгнаха към един от офисите в дъното на помещението. Натан и двамата му приятели ги последваха.

— За какво, по дяволите, кандидатствахме? — попита Мани, като хвърли поглед през рамо към оживеното помещение.

— За нещо удивително — отвърна Кели и разтвори вратата. — Влезте и ще ви го покажа.

Натан погледна още веднъж снимките на агент Кларк и ги подаде на останалите.

— Значи казвате, че на този човек му поникнала ръка?

— Така излиза — потвърди Франк. — Направена бе съпоставка на отпечатъците на пръстите. Тялото му днес е било изпратено от моргата в Манаус в САЩ. Тленните му останки утре ще бъдат изучени в частна лаборатория, спонсорирана от МЕДЕА.

— Защо това название ми звучи познато? — попита Мани. Отговори му Кели, която дотогава изучаваше няколко топографски карти, окачени на стената.

— МЕДЕА бе включена в опазването на тропическите гори още от основаването й през 1992 година.

— Какво представлява МЕДЕА? — попита Натан, след като остави фотографиите на масата.

— През 1989 година комисия на Конгреса на САЩ започна да проучва въпроса дали секретната спътникова информация на ЦРУ не може да се използва за следенето и изучаването на глобалните промени в околната среда. В резултат на това през 1992 година бе основана МЕДЕА. ЦРУ събра над шейсетина учени, работещи в различни области, и създаде от тях организация, занимаваща се с анализа на секретна информация, свързана със състоянието на околната среда.

— Разбирам — кимна Натан.

— Майка ни е един от основателите на МЕДЕА — обади се Франк. — Тя е медик, специализирал се в опасните отпадъци. Бе назначена в тази организация от баща ми, когато той бе заместник-директор на ЦРУ. Тя ще ръководи аутопсията на тялото на агент Кларк.

Мани се намръщи.

— Баща ви е заместник-директор на ЦРУ?

— Беше — отвърна мрачно Франк. Кели отмести поглед от картите.

— Днес е началник на център по екология на ЦРУ. Служба, създадена през 1997 година от Ал Гор по искане на МЕДЕА. Франк също работи в тази служба.

— А вие също ли сте от ЦРУ? — попита Натан.

Кели се престори, че не го е чула. Отговори му Франк.

— Тя е най-младият служител на МЕДЕА — отвърна с гордост брат и. — Това назначение й прави чест. Именно поради това бяхме определени за ръководители на тази операция. Аз представлявам ЦРУ, а тя — МЕДЕА.

— Най-хубаво си е всичко да си остава в семейството — каза развеселено Коуве.

— Колкото по-малко хора знаят за тази мисия, толкова по-добре — съгласи се Франк.

— В такъв случай къде се вписва ролята на „Телукс“ в цялата тази история? — запита Натан. Отговори му Коуве, изпреварвайки двете деца на семейство О’Брайън.

— Нима не ти е ясно? Експедицията на баща ти бе финансирана от „Екотек“ и „Телукс“, които сега са едно и също. „Телукс“ е законен собственик на цялата информация, събрана от експедицията. Ако се окаже, че тя е открила средство за възстановяване на тъкани, „Телукс“ ще е мажоритарният собственик на правата върху него.

Натан се обърна към Кели. Тя бе забила поглед в земята. Франк просто кимна.

— Той е прав. Дори и в „Телукс“ обаче само шепа хора са в течение на истинската цел на настоящата мисия.

Натан поклати глава неодобрително.

— Много хубаво, не ще и дума — въздъхна Коуве и сложи съчувствено ръка върху рамото му.