Джеймс Ролинс - Амазония

Натан се удиви от голямото количество хардуер, разпръснато из помещението: компютри, радиостанции, телевизионни приемници и монитори.

Сред целия този организиран хаос бе разположена голяма заседателна маса, върху която бяха разстлани разпечатки, карти, графици, дори вестници. Мъже и жени в униформи и в гражданско облекло шареха из помещението. Неколцина, сред които и Кели О’Брайън, се бяха съсредоточили в четене на документацията.

Какво ли ставаше тук?

— Боя се, че пушенето вътре не е разрешено — каза охранителят и кимна към запалената лула на професор Коуве.

— Разбирам — извини се Коуве и изтръска съдържанието на лулата си пред прага. Рейнджерът старателно разтри горящия тютюн с петата на обувката си.

Вратата на един от офисите се отвори и оттам излезе високият червенокос мъж, когото Натан бе решил, че е брат на д-р О’Брайън. До него се появи човек, когото познаваше добре и към когото изпитваше огромна неприязън. Носеше тъмносин костюм и бе преметнал сакото през едната си ръка. Натан бе сигурен, че върху това сако бе извезан гербът на „Телукс“. Както винаги, тъмнокестенявата му коса бе идеално сресана и намазана с брилянтин. Същото можеше да се каже и за грижливо подстриганата му козя брадичка. Усмивката, с която дари Натан и двамата му приятели, не бе по-малко мазна.

Червенокосият мъж се устреми към Натан с протегната отдалеч ръка и искрено доброжелателна усмивка.

— Доктор Ранд, благодаря ви, задето се отзовахте на поканата ни. Вярвам, че познавате доктор Ричърд Дзейн.

— Срещали сме се — отвърна студено Натан и стисна ръката на червенокосия. Той имаше жеста на способен да троши камъни с ръка.

— Аз съм Франк О’Брайън, ръководител на операцията. Вие вече познавате сестра ми. — Франк кимна към Кели, която вдигна поглед от документите и им махна с ръка. — Щом всички сме тук, можем да започнем.

Франк придружи Натан, Коуве и Мани до масата, а после даде знак на останалите да седнат. Точно срещу Натан седна мъж с волево изражение на лицето и дълъг светъл белег на гърлото. До него, един от рейнджърите. Двете му сребърни нашивки навеждаха на мисълта, че той бе най-старшият сред военните. В края на масата седна Ричърд Дзейн. Зае мястото между Кели и Франк, който не бързаше да седне. От лявата му страна седна друга служителка на „Телукс“, дребна жена от азиатски произход в традиционен син костюм. Имаше умни очи, които сякаш попиваха всичко, случващо се около нея. Погледите им се срещнаха. Тя се усмихна на Натан едва забележимо и кимна.

След като всички се настаниха, Франк се изкашля.

— Преди всичко, доктор Ранд, позволете ми да ви приветствам с „добре дошъл“ в командния център на операция „Амазония“, съвместно начинание на отдела по екология на ЦРУ и на командването на специалните части. — Франк кимна към капитана с нашивките. — Освен това имаме подкрепата на бразилското правителство и се радваме на съдействието на научноизследователския отдел на „Телукс“.

С вдигане на ръка Кели прекъсна брат си. Очевидно бе усетила объркаността, изписана на лицето на Натан.

— Доктор Ранд, вярвам, че имате много въпроси. Преди всичко навярно сте се запитали защо сте поканен за участник в това начинание.

Натан кимна утвърдително. Кели стана от мястото си.

— Основната цел на операция „Амазония“ е да установи съдбата на изчезналата експедиция на баща ви.

Челюстта на Натан увисна и му притъмня пред очите. Имаше усещането, че са му нанесли удар под кръста. Нужно му бе известно усилие, за да заговори.

— Но… Но това се случи преди повече от четири години…

— Знаем това. Обаче…

— Не! — Той рязко се изправи и столът му издрънча върху цимента. — Те всички са мъртви! Мъртви!

Професор Коуве се опита да го хване за лакътя.

— Натан…

Той обаче издърпа ръката си. Спомни си ясно телефонния разговор, сякаш се бе състоял вчера. Тогава тъкмо привършваше подготовката на докторската си дисертация в Харвард. Бе взел първия самолет за Бразилия и се бе включил в търсенето на изчезналата експедиция. Спомни си за тогавашните си чувства, чувства на гняв, страх и безсилие. Дори и след като всички останали се бяха отказали да търсят експедицията, той не се предаде. Не можеше да си го позволи. Още тогава отправи настойчива молба към „Телукс“ да му помогне да продължи търсенето, вече по частен път. „Телукс“ съвместно с „Екотек“ бе спонсор на тогавашното им общо начинание. Бяха си поставили обща цел — за период от десет години да направят преброяване на местните племена и да запишат цялата възможна информация за медицинските им познания, преди да се е загубила завинаги. „Телукс“ обаче отговори отрицателно на молбата на Натан за помощ. Корпорацията заяви, че според нея експедицията е била избита от войнствени индианци или от наркотрафиканти.