Джеймс Ролинс - Амазония

— Виж какво, сега не ми е до „Телукс“. Имам съвсем друг проблем — прекъсна го и набързо разказа за случилото се с Тама. — Тревожи ме състоянието й. Според мен добре ще е да консултираш Докторката…

Коуве взе кутия за рибарски принадлежности от един рафт.

— Нелепа, наистина нелепа работа — каза и се запъти към вратата.

Натан го последва и забеляза, че не му е лесно да догонва по-възрастния мъж. След малко и двамата бяха в болницата. Такахо скочи, когато видя Натан.

— Братко…

— Доведох човек, който може да помогне на дъщеря ти. Коуве не чака. Нахлу стремително в спешното отделение.

Натан го последва.

Там цареше суматоха. Стройната американска лекарка с лице, обляно от пот, се бе надвесила над детето, отново обхванато от силни гърчове. Медицинските сестри се суетяха, докато изслушваха нарежданията й.

— Ще я изтървем — каза уплашено Кели, без да изпуска от поглед гърчещото се тяло на момиченцето.

— Може би ще мога да ви помогна — предложи Коуве. Какви лекарства й дадохте?

Кели му съобщи няколко названия и отмести кичур коси, полепнали върху изпотеното й чело.

Коуве кимна, отвори кутията с рибарски принадлежности и от едно от многото й отделения извади кесийка.

— Трябва ми сламка.

Една от сестрите се отзова незабавно на думите му. Натан предположи, че професор Коуве не идва в болницата за първи път. Тук едва ли имаше човек, по-вещ в местните болести и лечението им.

— Какво правите? — попита Кели с почервеняло лице.

— Излезли сте от невярна предпоставка — отвърна той спокойно, като тъпчеше сламката с прашец от кесийката. — Гърчовете, предизвикани от „болестта на електрическата змиорка“ не са проява на смущение на централната нервна система, като епилепсията например. В случая се дължат на наследствено химическо неравновесие в течността на гръбначния стълб. Това заболяване е присъщо единствено на няколко племена яномамо.

— Искате да кажете, че става дума за наследствено неравновесие в обмяната на веществата?

— Точно така. Като фавизма сред някои средиземноморски родове или „мазната болест“ сред маронските племена на Венецуела.

Коуве отиде при детето и даде знак на Натан да се приближи.

— Стисни я, за да не мърда.

Натан притисна главата на момиченцето към възглавницата.

Шаманът постави единия край на сламката в ноздрата на детето и духна съдържанието й.

— Вие доктор Родригеш ли сте, главният лекар на болни? — попита Кели, застанала зад гърба му.

— Не, мила. Аз съм местният шаман.

Кели го погледна със смесица от недоверие и ужас. Преди да успее да възрази, гърчовете на детето започнаха да стихват. Първо, по-бавно, после, по-бързо.

Коуве повдигна клепача на детето. Руменината по лицето му започна да се появява отново.

— Установих, че поемането на някои лекарства през синусовите мембрани е почти толкова действено, колкото и венозната инжекция.

— Дава резултат — каза удивена Кели, без да откъсва поглед от детето. Коуве подаде торбичката на една от сестрите.

— Доктор Родригеш скоро ли ще дойде?

— Вече се свързах с него, професоре — отвърна сестрата и погледна часовника си. — Би трябвало да пристигне след десетина минути.

— Нека през следващите двайсет и четири часа момичето получава по една доза веднъж на три часа, а после, по веднъж дневно. Това би трябвало да я стабилизира в достатъчна степен, за да може да се пристъпи към лечението на останалите увреждания.

— Разбрах, професоре.

Тама разтвори очи. Погледът й се плъзна по непознатите хора и се изпълни със страх и смущение. Накрая обаче очите й срещнаха погледа на Натан.

— Иако башо — промълви детето.

— Да, твоят маймунски брат е тук — успокои го той на яномамо, като погали детето по главата. — Нищо ти няма. И татко ти е тук.

Една от сестрите доведе Такахо. Когато видя дъщеря си в съзнание и говореща, падна на колене. Престана да демонстрира твърдост и с облекчение се разплака.

— Ще се оправи — увери го Натан.

Коуве взе кутията си за рибарски принадлежности и тръгна към изхода. Натан и д-р О’Брайън го последваха.

— Какво имаше в този прах? — запита лекарката.

— Прахът представлява стрита лиана от кананема. Натан побърза да обясни думите му на нищо неразбиращата лекарка.

— Лиана на пълзящ коноп. Същото растение, което племенният шаман запали! за да съживи момичето в селото. Аз вече ви разказах това.

Кели поруменя от неудобство.

— Предполагам, че ви дължа извинение… Не мислех… Искам да кажа, че не можех да си представя, че…