Джеймс Ролинс - Амазония

— Ще те помоля да ми услужиш със своето кану за пътуването.

— Всичко, което е мое, е и твое. И аз ще дойда до Сао Габриел.

— Да побързаме.

Тама бе поставена на носилка от бамбук и палмови листа и положена в кануто. Такахо, облечен вече с потник и с къси панталони „Найк“, даде знак на Натан да се намести на кърмата на кануто, издълбано от ствола на дърво, и се изтласка от брега с греблото. Реката щеше да ги отведе до Сао Габриел.

Изминаха петнайсетте километра в мълчание. Натан непрестанно проверяваше състоянието на Тама и забелязваше тревогата в очите на баща и. Момиченцето отново бе изгубило съзнание, трепереше и стенеше. Натан уви малкото й телце с одеяло.

Кануто премина покрай група индианци от съседно селище, които ловяха риба с помощта на копия. Една жена, застанала горе по течението, хвърляше черен прах във водите на реката. Натан знаеше какво представлява този прах. Бе смляна лиана от аяея. Разтворен във водата, замайваше рибите, които изплаваха на повърхността, и с това ставаха лесна плячка на мъжете с копия. Този древен начин на риболов бе широко разпространен в цяла Амазония.

Колко още време щяха да успеят да съхранят тези познания? Още поколение или две? Или това изкуство щеше да бъде забравено за вечни времена. Натан се намести в лодката. Знаеше, че има битки, които не може да спечели. За добро или за лошо цивилизацията щеше да продължи своя поход в джунглата.

Докато пътуваха, Натан наблюдаваше стените от гъста растителност от двете страни на реката. Всичко бе изпълнено с живот. С живот, който бръмчеше, пищеше, крещеше, чуруликаше и ръмжеше.

От двете страни на реката стада от червени кресливи маймуни, насядали по клоните, крещяха хорово. По плитчините белоперести чапли с дълги оранжеви клюнове ловяха риба, а тук-там сребърните муцуни на кайманите издаваха местата, където гнездят. Въздухът жужеше от мухи и комари, застрашаващи всеки сантиметър незащитена кожа.

Тук джунглата господстваше по всички възможни начини. Изглеждаше безкрайна, непроницаема и изпълнена със загадки. Намираха се в една от последните неизследвани части на планетата. Имаше големи площи, върху които не бе стъпвал човешки крак. Именно тези чудеса и тайни бяха накарали родителите на Натан да прекарат живота си тук и да запленят единствения си син със своята обич към великата гора.

Натан забеляза, че започнаха да се появяват признаци на цивилизация. Наближаваха Сао Габриел. Покрай бреговете на реката имаше разчистени пространства. Тук-там деца шумно ги приветстваха. Дори и горските звуци на джунглата започнаха да отстъпват пред шумовете на съвременния свят: пърпоренето на трактор, ръмженето на двигател с вътрешно горене, тенекиените звуци на музика, излизащи от радиоприемник.

Зад един завой джунглата внезапно изчезна. Градчето Сао Габриел приличаше на раков тумор, разял корема на гората. Градчето представляваше безразборна смесица от прогнили дървени коптори и сиви циментени правителствени учреждения. По близките хълмове имаше домове, малки и големи. Покрай речните кейове се бяха струпали туристически катери и речни гемии.

Натан се извърна, за да каже на Такахо да насочи кануто към една незаета част от брега. Видя, че индианецът е притиснал плътно греблото към гърдите си и наблюдава града с очи, разширени от ужас.

— Та той изпълва целия свят! — възкликна.

Натан също погледна малкото градче. Самият той бе идвал за последен път в Сао Габриел преди две седмици, за да закупи припаси, и сега шумът и оживлението го подразниха. Как ли щеше да възприеме града, ако никога не бе напускал джунглата? Посочи на Такахо свободно място на брега.

— Тук няма нищо, което да може да уплаши един велик воин. Трябва да закараме дъщеря ти в болницата.

Такахо кимна и се опита да прикрие шока си. Лицето му отново придоби стоическо изражение, но очите му не преставаха да разглеждат чудесиите на този различен свят. Изведе кануто на брега и след това помогна на Натан да повдигне носилката, върху която бе положено неподвижното тяло на Тама.

Детето изстена, повдигна клепачи и се видя бялото на очите му. Бе пребледняло значително по време на пътуването.

— Трябва да побързаме.

Двамата поеха момичето и тръгнаха по крайбрежната улица под погледа на зяпачите. Блеснаха мълниите на фотоапаратите на неколцина туристи. Макар и Такахо да бе облечен в „цивилизовани“ дрехи, маймунската опашка около челото му, перата, затъкнати в ушите му, и подстриганата му като паница коса издаваха представител на едно от местните амазонски племена.