Джеймс Ролинс - Амазония

Най-накрая се изтъркаляха на равно място. Мани се оказа върху ягуара, все още обхванат от прегръдката му. Погледна в очите огромния звяр, който продължаваше да ръмжи и да дъвчи ризата му.

— Е, Тортор, свърши ли? — попита. На езика на индианците араваки „тортор“ означаваше „призрак“. В момента това име не му се стори особено уместно.

Ягуарът чу гласа на господаря си, пусна ризата му и го погледна в очите. След това потта на челото на Мани бе обливана от топъл грапав език.

— И аз те обичам. Хайде, сега ме пусни.

Ноктите се прибраха и Мани се изправи. Огледа дрехите си и въздъхна. Учеше младия ягуар да ловува, но това се отразяваше много зле на гардероба му.

Мани изохка и се разкърши. Бе на трийсет и две години, твърде стар вече за тази игра.

Котката застана на лапите си и се протегна. Рязко навири опашка и започна да души въздуха.

Мани се засмя и потупа ягуара по бузата.

— За днес ловуването свърши. Стана късно. А и в офиса ме чака работа.

Тортор изръмжа недоволно, но не възрази.

Две години преди това Мани бе спасил ягуарчето, сираче на няколко дни. Майка му бе убита от бракониери заради кожата й, съкровище, за което можеше да се получи доста добра сума на черния пазар. В джунглите на амазонския басейн вече бяха останали само около петнайсет хиляди ягуари. Защитниците на околната среда не успяваха да убедят селяните, които едва свързваха двата края, че не трябва да убиват тези животни за пари. На гладен стомах е трудно да разбереш колко е важно да се пази местната фауна.

Мани чудесно знаеше това от собствен опит. Бе наполовина индианец и бе израсъл като сираче по улиците на Барселос, градче на брега на Амазонка. Бе се препитавал с просия от туристите и с дребни кражби. След време попадна при мисионери от Салезианския орден и по-късно се дипломира като биолог в университета в Сао Пауло. Стипендията му бе отпусната от ФУНАИ, държавната бразилска фондация за индианците. За да я отработи, зае се с индианските племена. Защищаваше интересите им, помагаше им да съхранят своите традиции и да отстояват собствеността върху своите земи пред съда. На трийсетгодишна възраст се озова в Сао Габриел като началник на местната служба на ФУНАИ.

Именно по време на едно преследване на бракониери, действащи върху земите на племето яномамо, Мани откри Тортор, сирак като него. Едното задно краче на ягуарчето бе счупено от ритника на един от бракониерите. Мани реши, че не може да изостави беззащитното животно. Уви малкото съскащо и мяучещо същество в чаршаф и се зае с лечението му.

Погледна Тортор, който вървеше пред него. В походката му все още можеше да се усети едва доловимо куцане. След по-малко от година Тортор щеше да достигне полова зрялост. Зверската природа на котката тогава щеше да се прояви, така че му бе време да се завърне в джунглата. Мани искаше обаче преди това Тортор да се научи да се прехранва сам. Джунглата не бе място за непосветени.

Взеха последния завой на пътеката, спускаща се от Хълма на свещения път. Пред тях се разстла град Сао Габриел, смесица от бордеи и еднакви циментени сгради на фона на река Рио Негро. Гледката се разнообразяваше от няколко хотелски сгради, построени през последните пет години за прииждащите туристи. В далечината се виждаше ново гражданско летище. Пистата му представляваше черна рана, нанесена върху околната джунгла. Дори и в тези отдалечени краища нямаше как да бъде спрян прогресът.

Мани избърса запотеното си чело и се блъсна в Тортор, който внезапно бе спрял. Ягуарът ръмжеше гърлено, предупреждаващо.

— Какво има? — попита Мани. После и той чу звука.

Чу се засилващо се бучене, което сякаш идваше отвсякъде. Мани присви очи. Разпозна звука, макар че той рядко се разнасяше тук. Хеликоптер. Повечето хора пътуваха до Сао Габриел с речни кораби или с малки витлови самолети. Разстоянията бяха поначало твърде големи, за да се използват хеликоптери. Дори в местната база на бразилската армия имаше един-единствен хеликоптер, използван за спасителни операции.

Мани се вслуша в звука и осъзна още нещо. Хеликоптерите бяха няколко.

Погледна небето, но не видя нищо.

Тортор внезапно настръхна и се шмугна в близките храсталаци.

Над главите им преминаха три хеликоптера, продължиха над Хълма на свещения път и после закръжиха над градчето като оси.

Трите големи хеликоптера „Хюи“ очевидно бяха военни.

Над главата на Мани се стрелна четвърти хеликоптер. За разлика от събратята си бе продълговат и черен и звукът му наподобяваше шепот. Мани имаше известни познания по военно дело и разпозна и него. Бе „Команч“, щурмови и разузнавателен хеликоптер.