Джеймс Ролинс - Амазония

Такахо с рев скочи към Натан и се опита да го улучи с брадвата по главата.

Натан в юношеството си се бе занимавал с борба и знаеше как да реагира. Рязко се наведе и отмести встрани, размаха собственото си оръжие, удари противника си по краката и го събори.

Такахо падна шумно върху утъпканата пръст, удари рамото си и насмалко не се лиши от маймунската опашка, вързана около челото му. Иначе нищо му нямаше. Натан го бе ударил с тъпата част на брадвата си, за да не го осакати.

Когато индианецът падна, Натан се нахвърли върху него, като смяташе да го обездвижи със своето по-тежко тяло.

Само ако успея…

Такахо обаче се изтърколи с бързината на котка и отново замахна с все сили с брадвата си.

Натан бързо се отмести встрани. Отровното острие изсвистя покрай крайчеца на носа му и се заби в пръстта между ръцете му. Натан, радостен от спасението, закъсня със секунда, когато се опита да се отмести встрани от насочения към него крак. От ритника ушите му засвириха и той се сгромоляса върху земята. Собствената му брадва отскочи от ръката му и падна близо до зрителите.

Като изплю кръвта от разцепената си устна, Натан бързо се изправи.

Такахо вече бе на крак.

Докато индианецът се опитваше да измъкне брадвата си, забила се в земята, Натан забеляза шамана зад гърба му. Старецът сега насочваше дима към устните на Тама. Един вид прогонваше злите духове, преди да е настъпила смъртта.

Около него младите мъже започнаха с песен да призовават към убийство.

Такахо с ръмжене повдигна брадвата си и се извърна към Натан. Лицето на индианеца се бе превърнало в разгневена червена маска. Устреми се към Натан, размахвайки брадвата си.

Натан, останал без оръжие, отстъпи. Значи така ще умра…

Гърбът му опря до стена от копия, държани от останалите индианци. Нямаше как да избяга. Такахо се спря за миг, за да повдигне брадвата високо над главата си.

Натан усети допира на върховете на копията върху голия си гръб, когато инстинктивно се отмести.

Такахо повдигна брадвата с две ръце високо над главата си.

— Юло! — чу се силен вик, който заглуши песента на мъжете. — Спри!

Натан се присви, за да се опази от удара, който така и не бе нанесен. Погледна нагоре. Брадвата бе застинала на около сантиметър над лицето му. Капка отрова се стече от острието й и падна върху бузата му.

Силният вик бе нададен от шамана, който сега, след като разбута мъжете, се приближаваше към тях.

— Дъщеря ти се пробужда! Каза, че я нападнала голяма змия и че белият човек я спасил.

Всички извърнаха поглед към Тама, която с мъка отпиваше вода от кратунка, поднесена и от жена от племето.

Натан погледна Такахо право в очите. На лицето на индианеца се бе изписало облекчение. Той отдръпна оръжието си и после го захвърли върху земята. С освободената си по този начин ръка хвана Натан за рамото и го придърпа към себе си.

— Иако! — каза, като го притисна към гърдите си. — Братко!

И така всичко приключи.

Вождът направи крачка напред и изпъчи гърди.

— Ти си надвил голямата сусури, анакондата, и си отървал дъщерята на нашето племе от търбуха й. Вече не си набе, не си чужд човек. Сега си иако, брат на моя брат. Сега си един от нас, от яномамо.

След тези думи извади перо от ухото си и го тикна в косата на Натан. Бе перо от опашката на орел харпия и високо се ценеше.

Тълпата нададе радостни възгласи.

Натан осъзнаваше, че по-голяма чест от тази не можеше да му се окаже, но все още продължаваше да се тревожи.

— Сестра ми е все още болна. — Посочи Тама. Сред яномамо бе табу да се използват собствените имена. Вместо това се използваха понятията, обозначаващи роднинските връзки, независимо дали бяха действителни, или не. Тама тихо изстена. — Получи рани, които могат да бъдат излекувани от лечителите в Сао Габриел. Моля ви да ми позволите да я отведа в градската болница.

Селският шаман направи крачка напред. Натан се побоя, че той ще възрази и ще заяви, че неговите умения са достатъчни. Шаманите поначало бяха горделиви хора. Вместо това обаче възрастният индианец се съгласи, като положи ръка върху рамото на Натан.

— Нашата малка сестра бе спасена от прегръдките на сусури от нашия нов иако. Нека благодарим на боговете, че са го избрали за неин спасител. Аз не мога да направя нищо повече за нея.

Натан избърса отровата от бузата си, като внимаваше да не засегне наранени места по кожата си, и благодари на стареца. Шаманът и без това вече бе направил много. Билките му бяха свестили момиченцето тъкмо навреме и Натан бе спасен. Натан се обърна към Такахо: