Джеймс Ролинс - Амазония

За щастие малката едноетажна болница се оказа съвсем наблизо. Единствено яркият червен кръст на фасадата на сградата издаваше нейното предназначение, обаче Натан бе идвал тук и по-рано, за да разговаря с местния доктор, човек от Манаус. Болницата вонеше на амоняк и дезинфектанти, обаче бе приятно охладена от климатична инсталация.

Натан отиде в стаята на сестрата и я заговори. Пълната женица присви вежди в знак на недоумение и Натан съобрази, че й говори на яномамо. Бързо премина на португалски.

— Детето бе нападнато от анаконда. Има няколко счупени ребра, но се страхувам да не би да има и вътрешни увреждания.

— Елате насам — даде им знак сестрата и ги поведе към една двойна врата. Погледна с подозрение Такахо.

— Това е баща й.

— Доктор Родригеш отиде при пациент, но мога да му позвъня.

— Побързайте, моля ви — каза Натан.

— Може би аз бих могла да помогна — чу се глас зад тях. От един от дървените сгъваеми столове в чакалнята стана висока стройна жена с дълга кестенява коса. Дотогава не я бяха забелязали, тъй като бе седнала зад купчина дървени сандъци с червени кръстове по тях. Жената се приближи с уверена походка и внимателно ги огледа. Натан също я погледна.

— Аз съм Кели О’Брайън — представи се жената на добър португалски, в който обаче Натан долови следа от бостънски акцент. Показа им добре познатото му лекарско удостоверение. — Аз съм американска лекарка.

— Доктор О’Брайън, с удоволствие ще се възползваме от вашата помощ — каза Натан на английски. — Момичето бе нападнато…

Гръбнакът на Тама внезапно се изви. Ръцете й почнаха да удрят палмовите листа. Цялото й тяло потрепери.

— Има пристъп! — извика Докторката. — Бързо в манипулационната!

Пълничката сестра отвори вратата и им даде път.

Кели О’Брайън застана плътно до момичето, докато двамата мъже отидоха при едно от четирите легла в малкото спешно отделение. Високата лекарка измъкна отнякъде чифт хирургически ръкавици и се обърна към сестрата.

— Трябват ми десет милиграма диазепам!

Сестрата кимна и отиде при шкафа с лекарства. След няколко секунди в ръката на Кели бе тикната спринцовка с течност с цвета на янтар. Лекарката междувременно бе стегнала ръката на детето с турникет 1 1 Приспособление за спиране на кръвотечение от кръвоносен съд. — Б. пр. .

— Дръжте я! — нареди на Натан и Такахо. Междувременно в стаята се появиха още една сестра и едър санитар.

— Донесете устройство за интравенозно хранене и глюкоза! — отсече Кели. Пръстите й напипаха здрава вена в тънката ръчица на детето. С уверени, отработени движения Кели вкара иглата във вената и бавно инжектира медикамента.

— Това е валиум — поясни. — Би трябвало да успокои детето за достатъчно дълго време, за да разберем какво му е. Думите й се оказаха верни. Гърчовете на Тама спряха. Крайниците й престанаха да се движат и се отпуснаха върху леглото. Само клепачите и крайчецът на устните й продължиха да потрепват. Кели започна да оглежда очите й с малко фенерче.

Санитарят избута Натан встрани и доближи устройство за интравенозно хранене до другата ръка на Тама.

Натан надникна над рамото му и видя, че очите на Такахо са изпълнени със страх и притеснение.

— Какво й се случи? — попита лекарката, без да престава да оглежда детето. Натан й обясни.

— Тя ту припада, ту се връща в съзнание. Селският шаман успя да я задържи в съзнание за известно време.

— Има две счупени ребра и вътрешни кръвоизливи. Не мога обаче да си обясня гърчовете. Имаше ли такива пристъпи, докато пътувахте насам?

— Не.

— Има ли епилептици в рода си?

Натан се обърна към Такахо и повтори въпроса на яномамо.

— Адимина гунти — потвърди Такахо. Натан се намръщи.

— Какво каза? — попита Кели.

— „Адимина“ означава „електрическа змиорка“. „Гунти“ означава „болест“ или „заболяване“.

— Болест на електрическата змиорка, това ли искаше да каже?

— Това каза. Не мога обаче да го разбера. Хората, пострадали от допир с електрическа змиорка, имат гърчове за съвсем кратко време. Тама обаче я извадихме от водата още преди часове. Не знам. Може би „болест на електрическата змиорка“ е техният термин за епилепсия.

— Лекуват ли я? Ползва ли лекарства?

Натан преведе въпроса й на Такахо и после й съобщи отговора.

— Селският шаман веднъж седмично я лекува с пушека на конопена лиана.

Кели отчаяно въздъхна.

— С други думи не е била лекувана. Нищо чудно, че стресът от преживяното е предизвикал такъв сериозен пристъп.