Джеймс Ролинс - Амазония

Професор Коуве потрепери, когато видя рисунката. Реакцията му не остана незабелязана.

— Какво има? — запита го Натан.

Коуве посочи рисунката. Представляваше сложна серпантина във формата на спирала, завършваща със стилизирано изображение на човешка длан.

— Това е лошо, много лошо — произнесе разтревожено Коуве. Бръкна в джоба си, извади лулата и погледна въпросително Франк.

Червенокосият мъж кимна утвърдително.

Коуве измъкна кесия с местен тютюн, натъпка лулата и я запали с една-единствена кибритена клечка. Натан забеляза, че пръстите му треперят. Досега подобно нещо не се бе случвало с професора.

— Какво представлява това?

Коуве пое дълбоко дим и бавно отговори:

— Това е символът на бан-али. На кървавите ягуари.

— Познавате ли това племе? — заинтересува се Кели. Професорът дръпна още веднъж от лулата си, въздъхна и поклати глава.

— Никой не познава това племе. Никой не го е виждал. За него говорят със страх селските старейшини, като легендата се предава от едно поколение на друго. Става дума за митове за племе, което се чифтосва с ягуари и може да се разтваря във въздуха. Това племе носи смърт на всекиго, който има допир с него. Говори се, че то е по-старо от джунглата, и че дори самата тя му се подчинява.

— Но аз никога не съм чувал за тях — изненада се Натан. — А съм работил с племена от цяла Амазония.

— Доктор Фонг, антропологът на „Телукс“, също не реагира на рисунката — допълни Франк.

— Това не ме изненадва. Човек, който не е от племето, колкото и радушно да го приемат, винаги ще бъде възприеман като пананакири. Като човек, чужд на индианците от района. Те никога не биха споделили с вас нещо за бан-али.

Натан се засегна от тези думи.

— Но аз…

— Не ме разбирай зле, Натан. Ни най-малко не смятам да подценявам способностите ти. Много племена обаче смятат, че думите притежават вълшебни свойства. Малцина биха се осмелили да споменат името на племето бан-али. Страх ги е, че така могат да привлекат вниманието на кървавите ягуари. Ако ще взимате този символ със себе си, трябва да бъдете много внимателни, когато го показвате. Много индианци могат да ви убият просто заради това, че го притежавате. В едно село няма по-голямо табу от показването на този символ.

— В такъв случай съмнително ще е агент Кларк да е преминавал през селища — намръщи се Франк.

— Ако беше влязъл в някое село с този знак, нямаше да излезе жив.

Кели и Франк се спогледаха загрижено, след което лекарката се обърна към Натан:

— Експедицията на баща ви е преброявала амазонските племена. Ако е научил нещо за тези загадъчни бан-али, възможно е да е започнал да ги търси.

— И да ги е открил — добави Мани.

— Молете се на Бог да не ги е открил — каза Коуве и се загледа в димящата си лула.

Малко по-късно, след като повечето подробности по операцията бяха изяснени, Кели проследи с поглед как тройката, придружена от един рейнджър, прекоси помещението и излезе от склада. Брат й Франк междувременно вече се бе настанил до портативното устройство за спътникова връзка, за да докладва събитията от деня на своите началници, включително и на баща си.

Кели усети, че погледът й проследява именно Натан Ранд. След краткия им сблъсък в болницата тя все още не можеше да си изясни неговото поведение. Така или иначе той вече въобще не приличаше на чорлавата и миризлива отрепка, която бе докарала детето в болницата на носилка. Обръснат и облечен в чисти дрехи, бе определено красив мъж: тъмна кожа, пясъчноруса коса, стоманеносиви очи. Дори и начинът, по който присвиваше вежди, когато нещо го озадачаваше, не бе лишен от чар.

— Кели, някой иска да си поговорите! — извика брат и. Кели въздъхна уморено и отиде при него. Предстоеше заключителният етап от подготовката и проверката на оборудването. Подпря се с длани на масата и погледна екрана на лаптопа. Там видя две познати лица и на лицето й се появи топла усмивка.

— Мамо, Джеси не би трябвало да е будна по това време — каза Кели, погледна часовника си и направи бързи изчисления. — Навярно наближава полунощ.

— Полунощ отдавна мина, мила.

Майката на Кели можеше да мине за нейна сестра. Косата й бе като нейната. Единственото свидетелство за разликата във възрастта бяха по-дълбоките бръчици около очите и малките очила, прилепнали на носа и. Тя бе бременна с Кели и Франк още като студентка по медицина, когато бе само на двайсет и две години. Близнаците се оказаха достатъчно за студентката по медицина и за младия инженер от ВМС. Родителите на Кели нямаха други деца.