Джеймс Ролинс - Амазония

Кели нямаше как да възрази. Само петнайсет минути след навлизането в джунглата цялото й тяло бе покрито с пот. Влажността навярно доближаваше стоте процента.

— В такъв случай как да се опазим от насекомите? — попита тя. Натан повдигна рамене и се усмихна лукаво.

— Трябва просто да се предадеш. Да не им обръщаш внимание. Това е битка, която не можеш да спечелиш. В този свят трябва или да изяждаш другите, или да бъдеш изяден. Понякога трябва просто да заплатиш цена за навлизането в него.

— Със собствената си кръв ли? — попита Франк.

— Не се оплаквай. Това е най-малкото. Тук има много по-лоши насекоми. При това нямам предвид големите, като паяците птицеяди или трийсетсантиметровите скорпиони. Страшни са именно малките насекоми. Познаваш ли насекомото убиец?

— Боя се, че не — отвърна Франк. Кели също поклати глава.

— То има лошия навик да хапе и да се изхожда едновременно. Когато жертвата почеше раната си, то вкарва изпражненията си, изпълнени с амебата Tripanozoma crusii, в кръвния поток. След това в период от една до двайсет години умираш от увреждания на мозъка или сърцето.

Франк побледня и престана да чеше ухапаното място на шията си.

— Опасни са и черните мухи, пренасящи червейчета, които се заселват в окото ти и причиняват болестта, наречена речна слепота. Страшни са и пясъчните мухи, преносители на лешманиазис, заболяване, подобно на проказата.

Кели остана с усещането, че ботаникът се опитва да уплаши брат й, и се намръщи.

— Добре съм запозната с всички тукашни заразни болести: жълта треска, денге, малария, холера, тиф. Приготвила съм се за най-лошото.

— А за кандиру приготвили ли сте се?

— Що за болест е тази?

— Не е болест. Това е названието на тукашна малка рибка. Понякога я наричат риба клечка. Съвсем тънка риба е, дълга около пет сантиметра. Живее като паразит в хрилете на големите риби. Има лошия навик да прониква в пикочния канал на мъжете и да засяда там.

— Да засяда ли? — запита Франк и се намръщи.

— Да. Разгръща перките си и засяда. Блокира пикочния мехур и причинява болезнена смърт до двайсет и четири часа.

— Как може да се отърве човек от нея?

Кели междувременно се сети за рибата и за лошите й навици. Спомни си, че бе чела за тях. Извърна се към брат си и му отговори съвсем спокойно с делови тон:

— Единственият начин е да се отреже пенисът на жертвата и да се измъкне рибата.

— Да се отреже пенисът ли? — попита стреснато Франк.

— Добре дошли в джунглата — каза Натан и повдигна рамене.

Кели го погледна сърдито. От усмивката му разбра, че той по-скоро се шегува.

— А пък що се отнася до змиите… — възобнови лекцията си Натан. Професор Коуве, който се движеше зад тях, реши да прекрати просвещаването на брата и сестрата от доктор Ранд. Направи крачка напред.

— Достатъчно — спря го той. — Според мен джунглата наистина трябва да бъде уважавана, както Натан красноречиво ни обясни. Тя обаче е място, пълно не само с опасности, но и с красота. Може не само да причинява заболявания, но и да ги лекува.

— Точно заради това сме тук — чу се глас зад тях.

Кели се извърна. Това бе доктор Ричърд Дзейн. Зад него вървяха Ана Фонг и Олин Пастернак и разговаряха. Следваха ги Мануел Азеведу и ягуарът му. Най-накрая се движеха рейнджърите, защищаващи тила им.

Кели се извърна още веднъж и видя, че усмивката на лицето на Натан бе изчезнала. Настроението му бе развалено от обаждането на представителя на „Телукс“.

— Вие пък какво знаете за джунглата? — обърна се Натан към Дзейн. — През последните четири години не сте излизали от управлението на компанията в Чикаго. Горе-долу от времето, когато баща ми изчезна, ако не се лъжа.

Ричърд Дзейн погали малката си добре подстригана брадичка й запази спокойно изражение на лицето. В очите му обаче просветна гняв и Кели забеляза това.

— Знам какво е вашето мнение за мен, доктор Ранд. Именно то бе една от причините за моето доброволно включване в тази експедиция. Добре знаете, че бях приятел на вашия…

Стиснал юмрук, Натан направи бързо крачка към него.

— Не си позволявайте да казвате такова нещо! — извика. — Да казвате, че сте бил приятел на баща ми. Дойдох при вас и ви умолявах да продължим търсенето, след като правителството се отказа. Вие също отказахте. Прочетох докладната записка, която изпратихте от град Бразилия до САЩ: „Не виждам по-нататъшна полза от изразходването на финансовите ресурси на «Телукс» за безсмисленото търсене на доктор Карл Ранд. По-добре ще е парите ни да се изразходват за други начинания“. Спомняте ли си тези ваши думи? Думите, които обрекоха баща ми на гибел? Ако бяхте настояли пред ръководството…