Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— Има много неща, които би могъл да споделиш с нас, Инка Пачакутек. Много неща, на които можеш да ни научиш.

Пачакутек бавно се изправи и погледна Хенри. Присегна към лицето на професора и докосна една бръчка.

— Лицето ти е старо, но не колкото сърцето ми. — После погледна храма и погледът му засия. — Сега Инти е повел моя народ към ханан пача. Искам да се присъединя към него.

Хенри и Сам се спогледаха. Какво можеха да кажат? Бе изгубил цялото си племе. По бузите на Пачакутек се стичаха сълзи. Той извади изпод мантията си златна кама.

— Ще се присъединя към народа си.

— Недей! — извика Хенри и се присегна към Сапа Инка. Твърде късно обаче.

Пачакутек заби острието на камата в гърдите си и отпусна глава. После въздъхна с облекчение. Бавно се изправи и пръстите му пуснаха дръжката на ножа.

Хенри възкликна от удивление и отстъпи, когато видя как от мястото, където бе забита камата, започнаха да излизат пламъци.

— Какво, за Бога… Движейки се с усилие, Пачакутек влезе в камерата. — Отивам при Инти.

— Спонтанно изгаряне — прошепна изумен Сам. — Досущ както при създанията от пещерите.

— Тялото му е като техните — потвърди Маги.

— Какво става? — попита Хенри, без да откъсва поглед от пламъците. Маги набързо му обясни. — Веществото предизвиква някаква верижна реакция. — Посочи Пачакутек. Пламъците вече бяха обхванали туловището му.

Хенри внезапно си спомни посланието на Джоан. Бе му дала да разбере как може да се унищожи веществото Z. С дара, откраднат от Прометей. С огън! Хенри се извърна и видя как Пачакутек бе паднал на колене с високо вдигнати ръце. И от тях излизаха пламъци. Боже мой!

Хенри хвана Сам и Маги за ръцете и ги изблъска към изхода.

— Бягайте! — изкрещя. После срита коленичилия пазач. — Тръгвай!

— Защо? — попита Сам.

— Няма време за обяснения — отвърна Хенри и затика всички към изхода. Първи се затичаха Норман и Денал, а Хенри и Маги помогнаха на Сам, който беше много изтощен, да се придвижи напред. Докато се измъкваха, Хенри си спомни последното послание на Джоан: „Прометей нанася страхотен удар. Като пластичен взрив!“

Думите и се оказаха верни. Тъкмо достигнаха изхода на тунела, и силна експлозия разтърси земята под краката им. Вълна от нагорещен въздух събори групата на земята. От изхода на тунела изхвърчаха камъни и дим.

— Станете веднага! Побързайте! — нареди Хенри. Групата, като мърмореше недоволно, се подчини и с куцукания продължи напред. Пътеката под краката им се тресеше. — Не спирайте! — продължи да дава нареждания Хенри.

От склоновете на вулканите започнаха да падат големи скали. Земята започна да трепери още по-силно. Стотици изплашени папагали излетяха от джунглата. Какво ставаше?

Когато Хенри достигна подножието, позволи си да погледне нагоре. На каменната стена се бе появила огромна пукнатина.

Сам, подпрял се на Маги, си пое дъх. Спътниците им бяха наблизо. Очите на Сам внезапно се разшириха.

— За Бога, погледнете! — извика, като посочи долината. Отворите, от които преди излизаше пара, сега бълваха гейзери от кипяща вода. Из долината се появиха нови пукнатини, от които също се стичаше вода и се отделяха изпарения. Част от вулканичния конус се сгромоляса. — Започна да се разпада! — извика Хенри. Маги погледна южния вулкан. Бълваше черен пушек. Долината се изпълни с миризмата на сяра и горящи скали.

— Взривът сигурно е разместил някой неустойчив разлом! Предизвикал е верижна реакция! — допусна Сам. — Бързо към хеликоптера!

Норман им съобщи още новини.

— Не сме сами, приятели! — Посочи димящия тунел. Оттам, подобно на демони от ада, бяха започнали да изскачат бледи силуети. От отвора се измъкваха все нови и нови създания. Съскаха, ръмжаха и дращеха с нокти по скалите. — Сигурно взривът така ги е изплашил, че ги е накарал да преодолеят страха от тунела — коментира Маги.

От височината към тях се втренчиха погледите на множество черни очи. Скимтенето на създанията прерасна в рев.

— Тичайте! — крещеше Хенри. — Тичайте бързо!

Групата се понесе по неравната земя. Базалтовите скали започнаха да треперят и да издават звук, подобен на тракането на зъби на изплашен човек. Тичането бе трудно. Хенри се препъна и нарани ръцете си в острите камъни. Сам му помогна да се изправи на крака.

— Ще успееш ли, чичо Ханк? — запита го с разтревожен глас.

— Та имам ли друг избор? — отвърна Хенри и продължи напред. Пред очите му започнаха да плуват тъмни петна. Олюля се. Сам и Маги го хванаха от двете му страни и го поведоха към хеликоптера. Норман вече помагаше на Денал и на пазача на абатството да влязат в машината.