Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Монахът пъхна дългия си нож в ножница, скрита в ръкава му. Хенри разбра как се бе освободил от въжетата. Ядоса се на себе си. Не съобразиха, че трябваше да го претърсят, докато бе в безсъзнание.

Ухиленият Отера се приведе и взе пистолета си. Подаде пушката на пазача, все още коленичил пред храма. Той обаче отказа да я поеме. Продължи да гледа пред себе си и безмълвно да произнася молитви. Отера се изправи и надникна в храма. Застина и отскочи назад, смаян от видяното. Лицето му засия от блясъка на златото. После широко се усмихна.

— Dios mio! — възкликна. Когато се обърна отново към останалите, очите му се бяха уголемили.

— Впечатляващо е, нали? — попита Сам.

Монахът примига под светлината на фенерчетата. Изглежда, че най-сетне успя да разпознае тексасеца.

— Защо ми се струва, че те убих? — каза намръщено.

— Не успя — повдигна рамене Сам.

Отера отново извърна поглед към златната пещера, а после, към тях. Вдигна пистолета си.

— Не знам как си оцелял, но този път ще имам грижата наистина да умреш. Ще избия всички ви!

Маги застана между бандита и Сам.

— Та ти се закле! И то върху кръста!

Отера присегна към сребърното си разпятие, откъсна го от врата си и го захвърли.

— Абатът бе глупак! — каза презрително. — Не по-малък глупак от вас. Решил да докосне мисълта на Бога… Благочестиви идиотщини. Така и не успя да разбере истинската стойност на златото.

— Каква е тя? — попита Хенри, като застана до Маги.

— Да забогатееш! Дълги години трябваше да наблюдавам как абатът повишава други в сан само задето имат чисто испанска кръв. С това злато ще престана да бъда полуиндианец-полуиспанец. Вече няма да прекланям глава и да играя ролята на долен метис. Ще се преродя и ще стана нов човек. — Отера засия.

— Какво смяташ, че ще станеш? — попита Хенри и се доближи до Отера. Той насочи пистолета си към Хенри.

— Ще стана нещо, което всички уважават — богат човек! После се засмя и натисна спусъка. Хенри рязко се приведе. Куршумът попадна в тавана и предизвика сноп от сини искрици. Когато ехото от изстрела се разнесе, чу се нов шум.

— Ааааах! — изпъшка Отера и се хвана за гърдите. Оттам се бе подал окървавеният връх на копие. Монахът бе повдигнат във въздуха. Силна струя кръв бликна от устата му. Започна да я отваря и затваря като риба, извадена на сухо. Пистолетът падна от ръката му и издрънча върху пода. Сетне главата му увисна безсилно. Бе мъртъв. Тялото му бе захвърлено встрани от притежателя на копието. Пред погледа им се появи едра фигура с обгорели и разкъсани дрехи.

— Пачакутек! — възкликна Сам.

Човекът внезапно падна на колене пред инкския храм. По лицето му, покрито със сажди, потекоха сълзи.

— Народа ми… — промълви на английски. — Народа ми го няма.

От мрака се появи и втора фигура.

— Норман? — обади се Маги. — Норман, какво се случи?

Норман поклати глава и погледна безжизненото тяло на монаха, от което още стърчеше копието.

— Срещнах Пачакутек на пътеката, след като бе приключило клането. Бе се запътил към храма, за да накаже тези, които се бяха осмелили да осквернят неговия бог. Помолих го да ни помогне — каза фотографът. В гласа му обаче не се чувстваше удовлетворение. Лицето му имаше пепеляв цвят. После погледна засрамено Денал. Момчето обаче отиде при него и силно го прегърна.

— Ти ни спаси — успокои го и притисна глава към гърдите му. Норман също прегърна детето и от очите му потекоха сълзи.

Пачакутек стенеше. Премина отново на родния си език, докато произнасяше молитви пред храма. Бе неутешим. От тялото му струеше кръв, която започна да се стича към златната стая. Приличаше на човек, който е съвсем близо до смъртта.

Хенри се доближи до краля. Ако казаното от Маги бе вярно, пред него се намираше един от основателите на империята на инките. Като човек, посветил целия си живот на изучаването на тяхната култура, Хенри внезапно онемя. Пред него стоеше жив инкски владетел, чиито спомени струваха повече от хиляда златни пещери. Хенри се обърна към Сам с умоляващ поглед. Кралят не трябваше да умре. Сам очевидно го разбра, защото коленичи до Пачакутек и докосна дрехата му. Сведе глава.

— Сапа Инка, храмът спаси моя живот, както някога спаси твоя. Използвай го отново. Пачакутек престана да се кланя, но не вдигна глава.

— Народа ми го няма — каза и погледна Сам и спътниците му. — Може би така и трябваше да стане. Може би за нас няма място във вашия свят.

— Не е така. Излекувай се. Ще ти покажа нашия свят. Хенри направи крачка напред и сложи ръка на рамото на Сам.