Нора Робъртс - Опасен огън

— Пуснете ме — процеди гневно през зъби.

— Няма — отвърна Кийн меко. — Не смятам да те пускам.

Джоу го изгледа свирепо.

— Господин Прескот, мокра съм, студено ми е и искам да се прибера! Какво искате от мен?

— Първо, искам да престанеш да ме наричаш „господин Прескот“ — тя се намръщи, но не каза нищо. — Второ, искам да ми отделиш един час от времето си, за да прегледаме списъка на хората.

Той замълча. През тънката дреха Джоу усещаше пръстите му.

— Нещо друго? — попита, като се постара да прикрие досадата си.

За момент се чуваше само ромоленето на дъжда, глухите удари на капките върху земята и плясъка им в локвите.

— Да — каза Кийн тихо. — Мисля, че и това.

Реакциите й бяха бързи, ала двамата стояха твърде близко един до друг, за да му се изплъзне. А и той също беше бърз. Ропотът й бе заглушен под устните му. Ръцете й увиснаха безпомощно встрани, когато я заключи в обятията си. Тя и преди беше чувствала мъжко тяло, долепено до себе си, когато работеше с акробатите и тренираше с ездачите, но никога не го бе осъзнавала с такава яснота, както сега. Усещаше го с всяка своя частица. Тялото му беше стегнато като струна — тънко и твърдо, ръцете му я прегръщаха със сила, която бе пропуснала да забележи при първата им среща. Ала това, което я замая, бяха устните му. Съвсем не така нежни и едва докосващи я, както преди. Те търсеха и проникваха, взимаха и искаха още, без да може да им попречи.

Джоу забрави за дъжда, макар все тъй да се стичаше по лицето й. Забрави студа. Топлината извираше отвътре. Кръвта й кипеше от допира с Кийн. Забрави и себе си. По-точно жената, за която се смяташе, а на нейно място откри друга. Когато устните му се откъснаха от нейните, тя остана със затворени очи, като още вкусваше удоволствието, тръпнеше за повече.

— Още ли? — прошепна той. Ръцете му, движещи се нагоре-надолу по гърба й, сякаш оставяха нажежени следи. — Целувката понякога се оказва опасно занимание, Джоу — промълви Кийн, наведе отново глава и захапа пухкавата й долна устна. — Но ти познаваш опасността, знаеш всичко за нея, нали? — Започна да я целува страстно, докато я остави без дъх. — Ала да видим само пред твоите лъвове ли си смела…

Тя чувстваше ударите на сърцето си в гърлото. Краката й бяха омекнали, по гърба й пълзяха тръпки, а устата й беше пресъхнала. Разпозна това усещане. Изпитваше го, когато изпълняваше рискован номер. То я обземаше, след като вратата на клетката хлопваше зад нея и опасността преминаваше. Тогава вече страхът я сграбчваше. Сега прикова поглед в дръзките му кехлибарени очи, и потръпна.

— Премръзнала си — гласът му внезапно бе станал хрипкав. — Нищо чудно. Отиваме при мен и ще ти направя горещо кафе.

— Не! — неочаквано бурно възкликна Джоу. Даваше си сметка, че няма нито сили, нито притежава опита да му се противопостави. Да остане насаме с него бе прекалено голям риск.

Кийн я поотдръпна от себе си, но продължи да я държи здраво. Гледаше я изпитателно с израз, който тя не можа да разгадае.

— Това, което току-що се случи, е лично — обади се накрая той. — Като между мъж и жена. Моето мнение е, че правенето на любов трябва да има личен характер. Ти си много съблазнителна, Джоувилет, а аз съм свикнал да взимам това, което пожелая, по един или друг начин.

Думите му я накараха да кипне. Тя вирна брадичка, очите й замятаха искри.

— Мен никой не ме „взима“ по какъвто и да е било ничии — говореше с убийственото спокойствие на сдържаната ярост. — Ако се любя с някой, то е защото го искам.

— Разбира се — кимна Кийн в знак на съгласие. — И двамата сме наясно, че ще искаш, когато му дойде времето. Може да се любим много успешно и тази нощ, ала мисля, че ще е по-добре, ако първо се опознаем повече.

Джоу отвори и затвори уста два пъти, преди да бе в състояние да проговори.

— Какъв самонадеян, нагъл…

— Правдив и откровен — подсказа той, като отново я накара да занемее. — Но засега ни чака работа и макар да нямам нищо против целувките под дъжда, предпочитам да се заемем с деловите неща в по-сух климат. — Кийн спря с ръка протеста й. — Казах ти, че целувката беше като между мъж и жена. Работата, която ни предстои сега, е между собственика на цирка и участник в трупата, който е обвързан с договор. Ясно ли е?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Ясно — каза с почти нормален глас.

Без повече думи се остави да я поведе през разкаляния, потънал в локви лагер.

Стигнаха до неговия фургон и той я побутна вътре без всякакви предисловия. Щракна ключа на лампата върху стената и Джоу премига от рязката смяна на светлината.