Нора Робъртс - Опасен огън

— Кои са другите, освен френски, италиански и английски?

— Испански и руски — тя се смръщи над чашата си. — Руският ми е полезен. Използвам го да се карам на питомците си по време на представлението. Не са много хората, които разбират руските ругатни, тъй че няма опасност. — Смехът на Кийн отвлече вниманието й от кафето. Беше се облегнал назад в стола и очите му блестяха развеселено. Джоу се навъси още повече. — Какво е толкова смешно?

— Ти, Джоувилет — слисана, тя понечи да се изправи, ала той я натисна обратно за раменете. — Не, не се обиждай. Просто няма как да не ми е забавно, че така лековато гледаш на своите постижения, за каквито един специалист — филолог би се скъсал да се хвали и надува. — Кийн небрежно очерта с пръст нацупените й устни. — Не спираш да ме учудваш, Джоу — прокара ръка през косите й. — Нещо си мърмореше ония ден. Проклинаше ме на руски ли?

— Вероятно.

Той се засмя и отпусна ръка.

— Кога започна да работиш с лъвовете?

— Да излизам пред публика, навярно питате? Когато навърших седемнадесет години. Франк не ми разрешаваше по-рано. Той беше законният ми попечител, както и собственик на цирка, тъй че ме държеше и по двете линии. А имах готовност да започна още на петнадесет.

— Как загуби родителите си?

Въпросът я завари неподготвена.

— При пожар — отвърна безизразно. — Бях седемгодишна.

— Тук ли?

Тя разбра, че Кийн имаше предвид не мястото, а цирка. Отпи от изстиналото кафе.

— Да.

— Нямаш ли други роднини от семейството?

— Циркът е моето семейство — отвърна Джоу. — Трупата не ме остави да се почувствам като сирак. Освен това имах Франк. Той винаги беше до мен.

— Виж ти! — подсмихна се ехидно Кийн. — И как беше той в ролята на баща?

Тя се взря за момент в него. Горчивина ли долови в гласа му? Или насмешка? А може би просто любопитство?

— Франк не зае мястото на баща ми — отговори Джоу тихо. — Не се и опитваше, защото и двамата не го желаехме. Бяхме приятели, толкова близки, колкото мисля, че бе възможно да бъдат едни приятели. Вече си бях имала баща, а той дете. Не им търсехме заместители. Знаете ли, че изобщо не приличате на него.

— Да — сви рамене Кийн. — Зная.

— Той имаше много благо лице, цялото в бръчици и гънки — тя се усмихна на спомена си и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата. — Косата му беше тъмна, едва бе започнала да се прошарва, когато… — Джоу млъкна, после тръсна глава и се върна в настоящето. — Но гласовете ви си приличат. Франк имаше наистина хубав глас. Сега аз ще ви задам един въпрос.

Изражението на Кийн застина напрегнато, после той махна с ръка.

— Давай.

— Защо сте тук? Изтървах нервите си предния път, когато ви попитах, ала действително искам да зная — против природата й беше да разпитва и неудобството пролича в гласа й. — Трябва да ви е създало известни затруднения това, че сте оставили клиентите си, дори и за няколко седмици.

Кийн гледаше намръщено върха на пурата, после бавно я смачка в пепелника.

— Да речем, че искам да видя на място какво толкова е запленявало баща ми през всичките тези години.

— Така и не дойдохте, докато беше жив — тя стисна ръцете си под масата. — Дори не си направихте труда да присъствате на погребението му.

— Щях да съм лицемер от най-долна проба, ако бях дошъл за погребението, не мислиш ли?

— Той беше ваш баща! — очите й потъмняха, а тонът й стана остър и укорителен.

— Достатъчно си умна, за да говориш така, Джоу — отвърна спокойно Кийн. — Добре знаеш, че да си баща изисква повече от факта да направиш едно дете. Франк Прескот ми беше напълно чужд.

— Вие сте го ненавиждали.

Внезапно тя се почувства разкъсвана между верността към Франк и желанието да разбере човека, който седеше до нея.

— Не — поклати замислено глава Кийн. — Мисля, че питаех силна обида и негодувание, когато бях дете, но… — Той вдигна рамене и не се доизказа. — С течение на годините чувствата ми станаха по-противоречиви.

— Франк беше добър човек — заяви Джоу и се наведе напред, сякаш искаше да го убеди. — Единственото му желание беше да доставя на хората радост, да им покаже един свят на вълшебства. Може би не е бил създаден да бъде баща, някои мъже наистина не са, ала беше мил и нежен. И се гордееше с вас.

— С мен? — Кийн изглеждаше по-скоро развеселен.

— По кой начин?

— Колко сте зъл — прошепна тя, засегната от нехайното му отношение.

Стана от стола, но той я хвана за ръката.

— Чакай, кажи ми. Интересно ми е.