— Разкажи ми за себе си — облегна се Кийн и извади от джоба си тънка пура.
— Господин Прескот… — наежи се тя.
— Кийн — прекъсна я той и щракна запалката. Вторачи се във върха на пурата, после върна погледа си върху Джоу през тънко облаче дим.
— Останах с впечатлението, че желаете да ви запозная с участниците в трупата.
— Ти също си сред тях, нали? — издуха Кийн нехайно струйка дим към тавана. — Имам твърдото намерение подробно да се осведомя за всички и не виждам причина защо да не започнем с теб. Хайде, давай — впери настоятелно поглед в нея.
Тя реши да възприеме тактиката на най-малкото съпротивление.
— Историята е твърде кратка — сви рамене Джоу. — Прекарала съм в цирка целия си живот. Когато пораснах достатъчно, започнах работа като общополезна.
— Като какво? — спря ръката му насред път до кафеника.
— Общополезна — повтори тя и го остави да й допълни чашата. — Това е термин, използван в цирка, и означава точно каквото се чува. Родителите на Роуз, например, са общополезни. Имаме също и много приходящи, които работят главно като такива. Между другото, то е записано в договора на всеки от нас, освен основното ни занимание. В повечето циркове и най-вече на пътуващите, няма място за изпълнители с мания за звездно величие. Правиш каквото е нужно и когато е необходимо. Да речем Бък, моят помощник — дресьор, участва с разни номера, когато я закъсаме. Случва се да няма интерес и зрителите рязко да намалеят. Освен това няма по-добър от него при опъване на шатрата. Пийт е най-сръчният механик в трупата. Джейми разбира от електричество не по-малко от всеки набеден професионалист — изреждаше Джоу, докато Кийн я слушаше с повдигнати вежди. — Той също е и акробат, при това значително над средното ниво.
— Ами ти? — прекъсна Кийн потока от думи. Тя млъкна нерешително и ръцете й, с които жестикулираше, замряха. — Какво друго правиш, освен да галопираш върху неоседлани коне, да командваш слонове и да раздаваш заповеди на лъвове?
Той я съзерцаваше над ръба на чашата. В очите му се прокрадваше усмивка. Джоу го изгледа навъсена.
— Подигравате ли ми се?
Кийн стана сериозен.
— Не, Джоу, ни най-малко.
Тя се отпусна и продължи:
— В случай на нужда се занимавам с цялата менажерия и правя допълнителни атракции, случва се да попълвам временно групата на въздушните акробати. Но не играя с тези на трапеца — поясни. — Те трябва да тренират заедно през цялото време, за да отработят синхрона. Понякога обаче участвам в Испанската паяжина — масов номер с ефектни костюми, в който момичетата висят на въжета и правят еднакви движения и пози. Тази година изобразяват пеперуди.
— Да, виждал съм го — не сваляше очи от нея той.
— Ала Дафи използва главно момичета с по-пищни форми. Те дефилират и във финалното шествие.
— Ясно — в ъгълчетата на устата му трепна усмивка. — Кажи ми, твоите родители от Европа ли бяха?
— Не — поклати глава Джоу. — Защо питате?
— Заради името ти. И лекотата, с която те чух да говориш на френски и испански.
— В цирка лесно се прихващат езици.
— И в двата случая произношението ти беше отлично.
— Какво? А-а — сви тя разсеяно рамене, поразмърда се, после вдигна крака върху стола и ги кръстоса под себе си. — Тук разнообразието от националности е голямо. Франк казваше, че светът може да вземе поука от нашия цирк. Има французи, италианци, испанци, германци, руснаци, мексиканци, американци от всички краищата на страната и други.
— Ясно. Нещо като пътуващи Обединени нации — Кийн изтръска пепелта от пурата в стъклен пепелник. — Значи мимоходом си усвоила френски и италиански. Но щом си пътувала с цирка цял живот, какво е положението с останалата част на твоето образование?
Лекият упрек в гласа му я накара да вирне брадичка.
— Ходех на училище по време на зимните прекъсвания, а се обучавах и когато бяхме на път. Усвоила съм азбуката, господин адвокат, дори нещо отгоре. Сигурно имам повече знания по география и история от вас, при това почерпени от по-интересни източници, отколкото са учебниците. Мисля, че зная за животните повече от студентите трети курс ветеринарна медицина, да не говорим за практическия ми опит в лекуването им. Говоря седем езика и…
— Седем? — прекъсна я той. — Седем езика? — повтори невярващо.
— Е, пет свободно — поправи се Джоу неохотно. — Гръцкият и немският още ми създават проблеми, освен ако не се понапъна да ги усъвършенствам, а и признавам, че изобщо не мога да чета на гръцки.
Читать дальше