Нора Робъртс - Опасен огън

Вървеше, като избягваше внимателно локвите и по-нататъшни видения за любовния живот на Кийн Прескот. Пътьом срещна Роуз. По израза й позна, че е бясна.

— Здрасти, Роуз — каза и предпазливо отстъпи настрани от шляпащата през локвите укротителка на змии.

— Той е безнадежден случай! — изстреля в отговор Роуз. — Казвам ти! — спря тя и насочи пръст срещу Джоу. — Аз съм дотук! Поставям точка! Защо да си губя времето?

— Ти наистина прояви търпимост — съгласи си Джоу, като реши, че съчувствието бе най-мъдрата линия на поведение. — Повече, отколкото той заслужаваше.

— Търпимост ли? — сложи Роуз с артистичен патос ръка на гърдите си. — Аз съм търпелива като светица. Ала и на светците търпението им се изчерпва! — Тя отметна косата си от раменете и въздъхна тежко. — Адиос. Струва ми се, че мама ме вика.

Джоу продължи пътя си към Голямата шатра.

Вътре Кармен с обожание съзерцаваше Вито, който отработваше нов номер върху въже под наклон. Куполът ехтеше от различни звуци — гласовете и подвикванията на репетиращите, ударите при отскоците и глухото тупкане при приземяването, скърцането на монтирани съоръжения, лая на малките кученца на клоуните. Пространството вътре беше разделено на три обособени манежа и на единия от тях Джоу забеляза шестимата Бейрът — акробати, които тъкмо започваха да загряват. Доволна, че добре си бе пресметнала времето, тя тръгна нататък. Над главата й се разнесе рязко изсвирване. Джоу погледна нагоре и шеговито се закани с юмрук на Вито. Той извика от петметрова височина, докато балансираше върху тънка жица, опъната под ъгъл четиридесет и пет градуса:

— Хей, пиленце, имаш много хубав вид отзад. Сладка си почти колкото мен.

— Никой не е хубав като теб, Вито — викна тя в отговор.

— О, да, зная — въздъхна Вито печално и изпълни отлично завъртане. — Но вече се примирих с това бреме. — Погледна надолу и намигна с шеговита многозначителност. — Кога ще излезеш с мен, пиленце? — попита, както си му беше обичаят.

— Когато научиш котките ми да вървят по въже — отвърна също както винаги Джоу.

Вито се разсмя и започна с лека, въздушна стъпка и танцува ча-ча-ча. Кармен й хвърли изпепеляващ поглед. Здравата е хлътнала, помисли Джоу, щом взима на сериозно безобидното му флиртуване. Спря до нея, наведе се до ухото й и прошепна заговорнически:

— Щеше да падне от въжето, ако му бях казала, че съм съгласна да изляза с него.

— Аз ще изляза — каза Кармен с възхитително нацупена муцунка, — ако ме покани.

Джоу поклати глава. Какви неизменни сложнотии предизвикваше любовта. За неин късмет, тя нямаше подобни проблеми. Потупа окуражаващо Кармен по рамото и прекоси манежа.

Шестимата Бейрът бяха братя. Всичките ниски, мургави мъже, преселници от Белгия. Джоу често работеше с тях, за да поддържа гъвкавостта на тялото и бързината на рефлексите си. Харесваше ги до един, познаваше жените и децата им, разбираше неповторимата им смесица от френски и английски. Раул беше най-възрастният и якият от шестимата братя. Заради крепката му фигура и сила той стоеше в основата на тяхната жива пирамида. Точно Раул пръв забеляза Джоу и вдигна ръка за поздрав.

— Здрасти — ухили се и изтри с длан полегатото си чело. — Ша подскача ли днес?

Тя се засмя и с бързо кълбо напред се приземи върху техния манеж. Изплези се, когато получи единодушната присъда „тромаво“.

— Просто трябва да се раздвижа — прие позата на засегнато достойнство. — Имам нужда от загрявка.

През следващия половин час прави дихателни упражнения, разтягащи мускулите и разпъващи сухожилията. Сърцето й започна да бие отмерено, тялото й загря и се тонизира. Чувстваше го преизпълнено с енергия, а ума си бистър. Благодарение на ведрия си и дружелюбен характер Джоу лесно се сработваше с хората и бе склонила някои от артистите да тренира заедно с тях и да изпълнява импровизирани акробатични номера. И сега, като оставяше сложните изпълнения за специалистите, тя правеше по-прости премятания и превъртания по команда на Раул. Опита също кратко и не особено успешно балансиране върху търкалящ се глобус, с което си спечели дюдюкане от страна на братята, когато се катурна след тридесет секунди запазено равновесие.

Отдръпна се настрани, щом те започнаха отскоците. Застанаха един след друг в редица, после се засилваха подред по наклонената дъска, отскачаха на трамплина и политаха, като изпълняваха във въздуха предни задни салта или премятания със странично усукване, преди да се приземят върху матрака. Лееше се непрекъснат поток от френска реч, докато си подвикваха един другиму.