Нора Робъртс - Опасен огън

Последното предизвика неволна усмивка върху устните й.

— Ще обмисля предложението — отвърна и затвори сандъка значително по-леко, отколкото бе възнамерявала. Изведнъж й се стори, че се бе държала грубо. — Извинете — каза и се извърна към него.

В очите му се появи любопитство.

— За какво?

— Че избухнах — тя сви рамене. — Мислех, че ме упреквате. Навярно съм прекалено докачлива.

Изминаха няколко секунди, преди той да се обади.

— Ненужното извинение ще бъде прието, ако отговориш на един въпрос.

Джоу се намръщи в недоумение.

— Какъв въпрос?

— Толстой на руски ли е?

Тя се засмя и косата й се разлюля тежко.

— Да, на руски е.

Кийн се усмихна, наслаждавайки се на двете малки трапчинки, които се бяха появили на бузите й.

— Знаеш ли, макар винаги да си прелестна, ставаш още по-хубава, когато се усмихваш.

Смехът й застина. Не беше свикнала на подобни комплименти. Гледаше го втренчено и не знаеше какво да отговори. Хрумна й, че която и да било от изтънчените светски дами, които си бе представяла тази сутрин, щеше да знае точно какво да каже в случая. Щеше да е в състояние да се усмихне или засмее и да подхвърли подходяща забележка. Джоувилет Уайлдър не е такава, призна си мислено Джоу, като не сваляше очи от него.

— Не умея да флиртувам — рече само.

Той наклони глава и в погледа му се мярна израз, който бързо изчезна и й бе невъзможно да разгадае.

— Не флиртувам с теб, Джоу — пристъпи към нея. — Просто правя констатация. Нима никой не ти е казвал, че си красива?

Кийн стоеше прекалено близо и в тясното пространство на фургона тя нямаше много място за маневриране. Беше принудена да отметне назад глава, за да може да го гледа в очите.

— Не по начина, по който вие…

Припряно опря длан на гърдите му, за да запази малкото, но важно разстояние помежду им. Съзнаваше, че бе хваната в капан, ала това не означаваше, че бе победена. Той нежно взе отбраняващата се ръка и я поднесе към устните си. Джоу неволно затаи дъх, после издиша тежко.

— Имаш изящни ръце — прошепна Кийн и проследи бледите венички върху китката. — С тесни длани и дълги пръсти. Но личат и следи от усилена работа. Това ги прави още по-интересни. — Откъсна поглед от ръката й и го прикова в лицето й. — Също като теб.

Гласът й бе станал хрипкав, ала не можеше да стори нищо, за да го промени.

— Не зная какво би трябвало да кажа, когато ми говорите така — под леката наметка гърдите й се повдигаха и спускаха със забързаните удари на сърцето. — Предпочитам да не го правите.

— Наистина ли? — очерта той с опакото на ръката и нежния овал на лицето й. — Жалко, защото колкото повече те гледам, толкова повече намирам за казване. Ти си едно пленително създание, Джоувилет.

— Трябва да се преоблека — заяви тя с най-твърд тон, който съумя да постигне. — А вие трябва да тръгвате.

— За съжаление е вярно — промърмори Кийн, после повдигна брадичката й. — Хайде, целуни ме за довиждане.

Джоу се скова.

— Мисля, че това едва ли е необходимо…

— Не можеш да си представиш колко грешиш — отвърна той и се наведе. — Крайно необходимо е. — Едва, като полъх докосна устните я. Ръцете му я обгърнаха и леко я привлякоха. — Целуни ме, Джоу — настоя нежно. — Прегърни ме и ме целуни.

Тя се противи още миг, но изкушението, с което устните му я прелъстяваха, бе твърде силно. Остави усещанията да направляват волята й и сключи ръце около врата му. Устните му станаха по-осезаеми върху нейните, разтворени и предлагащи. Нейното смирение изглежда разпалваше страстта му. Целувката стана настойчива, ръцете му я притиснаха силно. Тихият й стон не бе съпротива. Пръстите й се заровиха в косата му и нетърпеливо го привлякоха по-близо. Усети, че дрехата й се разхлабва и ръцете му плъзват нагоре. Потръпна от докосването, заля я горещина, после тялото й изстина, за да пламне бързо отново. Когато взе в шепа гърдите й, Джоу ахна смаяно.

— Кротко — промърмори Кийн, като я милваше нежно, сякаш я придумваше отново да се отпусне.

Спря устни в ъгълчетата на устата й и я изчака да утихне, после целувката му пак стана напориста. Тънкото прилепнало трико не представляваше преграда срещу търсещите му пръсти. Те се движеха бавно, извайваха формата на гърдите й и опитваха меката им плът. Спуснаха се и очертаха извивката на хълбоците и бедрата.

Никой мъж не я бе докосвал така волно. Тя беше безсилна да го спре, безсилна срещу собственото си нарастващо желание да бъде милвана. Това ли бе страстта, за която толкова бе чела? Страстта, която кара мъжете да воюват, да вървят срещу всеки разум, да рискуват всичко? Струваше й се, че сега бе в състояние да я проумее. Притисна се до него, както той бе настоял, както тя го искаше, следвайки желанията на собственото си тяло. Устните й жадуваха за вкуса му, цялото й същество копнееше още по-силно да го усети. Беше сигурна, че ще стои в ръцете му, докато дните текат, а сезоните се сменят и прелитат край тях, докато ме световете се рушат и създават отново.