Нора Робъртс - Опасен огън

— И въпреки това влизаш в клетката при дванадесет лъва, въоръжена само с един камшик?

— Камшикът е за заблуда — махна с ръка Джоу. — Едва ли е някаква защита дори срещу един от тях, ако се нахвърли. Лъвът е много опасен враг — неотстъпващ, упорит и коварен. Тигърът е по-кръвожаден, но обикновено удря само веднъж. Ако не сполучи, го приема философски. А лъвът напада отново и отново. Знаете ли какво е казал Байрон за скока на тигъра? „Смъртоносен, бърз и смазващ“. — Тя напълно бе забравила своята неприязън, а разходката и разговорът с този красив мъж започнаха да й доставят удоволствие. — Описанието е вярно, обаче лъвът е изключително безстрашен, когато напада, освен това е инат и не се отказва. Не е такъв джаста-праста като тигъра, а е точен и прецизен. Бих заложила на лъва срещу тигъра във всички случаи. А пък човекът просто няма ни най-малък шанс пред него.

— Тогава как си успяла да останеш цяла и невредима?

Вече по-слабо се чуваха обичайните звуци от вечно и царящата суетня в лагера. Джоу се обърна и с изненада установи, че доста бяха повървели. Наистина, палатките и караваните се виждаха, от време на време долитаха отдалечени викове или смях, ала тя се чувстваше странно откъсната от всичко това. Седна на тревата с кръстосани крака и отскубна стръкче.

— По-умна съм от тях — отговори. — Поне така ги карам да мислят. И отчасти ги превъзхождам по силата на волята. При дресировката трябва да бъде създадена вътрешна връзка, да има взаимно зачитане и уважение, а при късмет и известна привързаност. Но не може да им се довериш до такава степен, че да станеш нехаен. А преди всичко — добави и го погледна, когато той се отпусна на земята до нея, — трябва да помниш основния похват на покера. Блъфирането. — Джоу се засмя и се облегна на лакти. — Играете ли покер?

— Позапознат съм — косата й се бе разпиляла по тревата и Кийн вдигна един кичур. — А ти играеш ли?

— Понякога. Моят помощник Пийт… — тя се взря към лагера и посочи с усмивка. — Ето го там, до втория фургон, стои с Мак Стивънсън, онзи с бейзболната шапка. Та Пийт от време на време организира по някоя партия.

— Кое е момиченцето на кокилите?

— Това е най-малката дъщеря на Мак, Кати. Иска да участва с тях в уличното шествие. Добре се справя. А онзи е Джейми — каза и се разсмя, когато Джейми се преметна във въздуха и се приземи между кокилите на Кати.

— По който въздиша Роуз ли? — попита Кийн, като наблюдаваше импровизираното шоу в далечината.

— Засега само въздиша. Защото той е заслепен и омаян от Кармен Грибалти, а тя и „здрасти“ не му казва. Прави мили очи на Вито — въжеиграча. Той пък ги прави на всички.

— Заплетено положение — изкоментира Кийн и нави кичура коса върху пръстите си. — Любовните връзки, изглежда, са често явление в живота на цирка.

— От това, което съм чела, те са често явление навсякъде.

— А ти от кого си заслепена и омаяна, Джоувилет?

Той придърпа косата й, за да я обърне с лице към себе си.

Джоу чак сега осъзна, че седят съвсем близо един до друг. Трябваше само да се наклони леко, за да стигне устните му. Кийн я измерваше с очи, докато тя чакаше пулса й да се укроти. Странно е, мислеше си, че той така силно й въздейства. С внезапна яснота усети мириса на тревата, свежия й сладък аромат, почувства топлината на слънчевите лъчи. Откъм цирка звуците допитаха съвсем приглушени. Чуваше високото, треперливо чуруликане на птиците. Спомни си вкуса на устните му и се запита дали отново ще бъде същият.

— Твърде съм заета за подобно нещо — отговори му. Гласът й бе изненадващо спокоен, а очите любопитни.

За първи път Джоу наистина желаеше да я целуне мъж. Искаше да усети това, което бе изпитала предната вечер. Да я прегърне, ала не леко, както преди, а плътно да обвие ръце около нея. Искаше отново да се почувства безтегловна, сякаш се рее във въздуха. Никога не бе изпитвала силно плътско желание и сега с интерес го изследваше. В тялото й се надигаха тръпки, които бяха едновременно приятни и обезпокоителни. От това безмълвно вътрешно съзерцание в очите й се появи странен блясък. Кийн я гледаше заинтригувано.

— За какво мислиш?

— Чудя се защо ме карате да се чувствам така особено — отвърна му напълно откровено. Забеляза, че усмивката първо се появи в очите му, а после върху устните.

— Наистина ли? — признанието сякаш го развесели. — А знаеш ли, че косата ти улавя слънцето? — Зарови шепа в косите й и ги остави да изтекат между пръстите му. — Никога не съм виждал друга жена с такава коса. Самата тя е едно неустоимо изкушение. Та по какъв начин те карам да се чувстваш особено, Джоувилет? — върна отново поглед върху очите й.