Нора Робъртс - Опасен огън

Роуз бързаше покрай клетките на животните. Тъмната й коса беше стегната в кок на тила. Големите й черни очи се озъртаха търсещо наоколо, а устните й бяха леко нацупени. Беше обута в гуменки и загърната в лека наметка върху трикото. Видя Джоу пред клетката на Ари, махна й с ръка и почти се затича. Роуз беше забавна, винаги успяваше да развесели човек, а Джоу наистина имаше нужда от разтуха.

— Джоу! — махна й пак тя, сякаш смяташе, че не я бе забелязала първия път и запъхтяна спря до нея. — Джоу, имам само пет минути. Здравей, Ари! — добави от любезност. — Търся Джейми.

— Така си и помислих — усмихна се Джоу. Знаеше, че Роуз се домогва до сърцето на Топо. И ако той имаше ум в главата си, щеше да остави то да бъде завладяно, вместо да въздиша по Кармен и да се влачи след нея като вързано на каишка кученце. Щуротии, рече си тя, като имаше предвид всички сърдечни преживявания. Лъвовете бяха къде-къде по-лесни за разбиране.

— Не съм го виждала цяла сутрин, Роуз. Може би репетира.

— По-скоро се лигави пред Кармен — процеди Роуз и отправи злобен поглед към фургона на семейство Гримпи. — Прави се на кръгъл глупак.

— И му се отплащат като на такъв — подхвърли Джоу, но Роуз не отвърна на шегата. Джоу въздъхна. Беше истински привързана към момичето. То беше слънчево и ведро, без капризи и фасони. — Роуз, не се отчайвай — каза й мило, с непринуден тон. — Той, разбираш ли, е малко муден. Бавно загрява, а в момента просто е замаян от Кармен. Ще му мине.

— Не знам защо изобщо се вълнувам — измърмори недоволно девойчето, ала Джоу, видя, че мрачното й настроение вече се разсейваше. Роуз беше създание на бързо кипващи страсти, които лумваха и скоро отшумяваха. — При това съвсем не е толкова хубав.

— Не е — съгласи се Джоу. — Но носът му е сладък.

— Има късмет, че ги харесвам топчести и червени — отвърна Роуз и се засмя. — А-а, като говорим за красавци — понижи тя глас и посочи с поглед, — кой е онзи?

Джоу погледна нататък. Шеговитите пламъчета в очите й угаснаха.

— Собственикът — отвърна безучастно.

— Кийн Прескот? Никой не ми е споменавал, че е толкова хубав! И висок — додаде Роуз с открито възхищение в погледа. Джоу се стараеше да не поглежда повече към празното пространство между фургоните, което той прекосяваше, а у Роуз, както винаги, надделяваше мексиканската й натура, когато ставаше дума за мъже. — Какви плещи! Джейми има късмет, че по природа съм предана само на един мъж.

— Късмет имаш ти, че майка ти не те чува какви ги дрънкаш — промърмори Джоу и я сръга с лакът в ребрата.

— Идва насам, амига, и гледа точно към теб. О-ла-ла! Баща ми просто тутакси би изправил Джейми пред олтара, само ако ме погледне по този начин.

— Ти си откачалка — изсумтя ядосано Джоу.

— Ти пък, Джоу — рече с престорено огорчение Роуз, — аз просто съм романтична.

Джоу се оказа безсилна да спре усмивката, която трепна на устните й. Очите й също се смееха, когато ги вдигна и срещна погледа на Кийн. Бързо се постара да промени израза им и здраво стисна устни.

— Добро утро, Джоувилет.

Произнася името й твърде лесно, помисли тя. Сякаш го е повтарял с години.

— Добро утро, господин Прескот — отвърна. Роуз до нея се изкашля силно и преднамерено. — Това е Роуз Санчес.

— Приятно ми е, господин Прескот — протегна ръка Роуз и изобрази усмивка, която инак пазеше за Джейми. — Чух, че пътувате с нас.

Кийн пое ръката й и се усмихна в отговор. Джоу отбеляза с раздразнение, че това бе същата непринудена и обезоръжаваща усмивка на мъжа, когото бе видяла за първи път предната сутрин.

— Здравей Роуз, драго ми е да се запознаем.

Като видя, че мексиканската кръв на приятелката й избива по бузите, Джоу се намеси. Нямаше да позволи на Кийн Прескот да прави завоевания на чужда територия.

— Роуз, разполагаш само с десет минути да се върнеш и гримираш.

— Леле Божке! — възкликна девойката, забравила старанията си да се държи изискано. — Трябва да тичам! — Така и направи, после се обърна и викна през рамо: — Не казвай на Джейми, че съм го търсила, прасето му недно! — След още няколко крачки тя се обърна и дотича обратно. — Ще го намеря по-късно — каза и хукна към Голямата шатра.

Кийн я наблюдаваше как криволичи между фургоните, повдигнала дългата наметка с една ръка.

— Очарователна е.

— Само на осемнадесет — изплъзна се от Джоу, препи да си прехапе езика.

Той се извърна към нея с развеселен поглед.

— Ясно — каза. — Ще приема този факт за сведение. А с какво се занимава крехката и невръстна осемнадесетгодишната Роуз? — попита и пъхна палци в колана на джинсите си. — Единоборство с алигатори?