Нора Робъртс - Опасен огън

— Много впечатляващо — каза той спокойно. — Поставяш го в центъра, когато лягаш върху тях, нали?

— Да — изненада се Джоу и откровено призна мислите си на глас: — Много сте наблюдателен… И имате здрави нерви.

— Моята професия също го изисква до известна степен.

Тя се замисли върху това за миг, после се обърна пак към лъвовете.

— Лазарет е дванадесетгодишен, не го бива много като артист. Болинброук е на десет, от същата лъвица, която е майка и на Мърлин. Хамлет — спря се пак Джоу, е на пет. Купих го, за да заеме мястото на Ари в номера — тя се взря в жълтите очи на животното. — Има възможности, но е надменен. Както и упорит. Просто ме чака да направя грешка.

— Защо? — погледна я Кийн.

Джоу беше приковала очите си в нетрепкащите зеници на звяра.

— Може да ме издебне и здравата да ме удари — отвърна, без да променя изражението си. — Този е първият му сезон в голямата клетка, тоест пред публика. Пандора — посочи тя към лъвиците. — Много аристократична дама. Шестгодишна. Естер е на седем и е най-послушната, използвам я за всичко. На Порша тази година също й е първа. В повечето случаи топли мястото.

— Топли мястото ли?

— В буквалния смисъл — обясни Джоу. — Още не е усвоила сложни номера. Допълва бройката, прави само някои основни неща и главно топли мястото. Дулсинея — продължи тя нататък, — е най-голямата красавица сред дамите. Ето я Офелия, която имаше малки миналата година. Абра е на осем години, нравът й е зъл, но добре се справя с балансирането.

Като чу името си, лъвицата стана, изпъна дългото си златисто тяло и захвана да го трие в прътите на клетката. Издаде дълбок гъргорещ звук. Джоу се намръщи и пъхна отново ръце в джобовете си.

— Тя ви харесва — промърмори.

— О? — повдигна Кийн вежда и се вгледа по-внимателно в сто и петдесеткилограмовата Абра. — Как разбра?

— Когато лъвът те харесва, се държи точно по същия начин, като домашна котка. Мърка и се отърква в краката ти. Абра се трие в решетките, защото няма как да се приближи повече.

— Ясно — устните му трепнаха закачливо. — Длъжен съм да призная, че изпитвам затруднение как да върна комплимента. — Той дръпна от пурата и впери поглед в Джоу през облачето дим. — Подборът ти на имена е забележителен.

— Обичам да чета — ограничи се тя в пояснението. — Има ли още нещо, което бихте искали да узнаете за лъвовете?

Беше решила да запази разговора им само на чисто делова основа. Усмивката му твърде ярко й припомняше срещата им предишната вечер.

— Упояваш ли ги преди представлението?

В очите й пламна гняв.

— Не, разбира се!

— Въпросът неоснователен ли беше? — поинтересува се Кийн.

Пусна угарката на земята и я стъпка с пета.

— Като за новак, не — рече Джоу примирено и небрежно отметна косата си назад. — Упояването е не само жестоко, то е пълна глупост. Упоеното животно няма да е в състояние да изпълнява нищо.

— Ти не ги докосваш с камшика — отбеляза той. Гледаше как лекият вятър си играе с кичури от косата й. — Тогава за какво го използваш?

— За да им привлека вниманието и да държа публиката будна — усмихна се тя неволно.

Той я хвана за ръката и Джоу моментално се напрегна като струна.

— Хайде да се поразходим — предложи й. Поведе я далеч от клетките. Тук и там сновяха хора и тя се въздържа от явна съпротива. Последното, което й се искаше, бе да тръгнат приказки, че е имала спречкване със собственика.

— Как ги опитомяваш? — поднови разговора Кийн.

— Не го правя. Те на са питомни, а дресирани.

Наблизо мина висока блондинка с малък бял пудел на ръце.

— Мърлин е гладен днес — подвикна Джоу и се засмя.

Жената гушна кучето до гърдите си с престорена тревога и започна бърза словесна атака на френски. Джоу се разсмя и на същия език й отвърна, че Фифи е прекалено жилава за вкуса на Мърлин.

— Фифи може да прави двойно салто върху гърба на препускащ кон — обясни, щом подминаха. — Дресировката й е същата, като на моите котки, ала тя си е домашно куче, а моите зверчета са диви — извърна се към Кейн. В косата й играеха отблясъци от слънцето, а в очите й искряха златни точици. — Едно диво животно никога не може да бъде опитомено и ако някой се опитва, той е кръгъл невежа и глупак. Ако вземеш нещо диво и го превърнеш в домашен галеник, ти му отнемаш истинската същност, лишаваш го от вътрешния огън, от естествения му чар. Но въпреки това в него винаги се таи дивата му природа, която може да се пробуди. Когато кучето се обръща срещу господаря си, гледката е неприятна. Ала когато лъвът се опълчва, това е смъртоносно. — Джоу започна да привиква към докосването на ръката му, хванала я за лакътя, и говореше с лекота, защото Кейн я слушаше внимателно. — Един зрял мъжкар е метър и половина в плещите и тежи над двеста и петдесет килограма. С добре насочен замах може да счупи врата на човек, да не говорим за това, какво могат да направят зъбите и ноктите му. — Тя се усмихна и повдигна рамене. — Не е като закачките на домашните питомци.