Нора Робъртс - Нощен патрул

— Стой мирен, Кийнън. — Дебора залепи анкерпласт върху драскотините му. — Готово, сега ще ти дам бонбонче.

— Я, ето я и Али.

— Здравей, лельо Деб. — Али се втурна да прегърне леля си, после погали Кийнън по бузата. — Здрасти, герой. Това е Джона Блекхоук. Джона, запознай се с леля ми Дебора и брат ми Кийнън. Майка ми я познаваш.

— Да. Приятно ми е отново да ви видя, госпожо Флечър.

В този момент през вратата се изсипа една малка армия, преследвана от невъобразимо голямо и грозно куче. Али моментално бе погълната от нея. И, преди да бе успял да се защити, Джона също.

Той имаше намерение да си тръгне след един час. Договорката си бе договорка. Смяташе да води някакви любезни разговори, да се държи настрани, доколкото е възможно, после да изчезне, да се качи на колата си и да се върне в града, където знаеше правилата.

А кой знае как се озова гол до кръста, увлечен в ожесточен баскетболен мач с чичовците, братовчедите и братята на Али. В разгара на боя забрави за намеренията си.

Ала много добре знаеше, че самата Али бе тази, която му стъпи на крака и му коства една точка.

Тя беше бърза и подла, призна Джона, като отне топката от един противник и й хвърли убийствен поглед. Но не бе израсла на улиците, където един вкаран или не кош би могъл да означава един долар за сандвич или болезнено празен стомах.

Това го направи по-бърз. И по-подъл.

— Харесва ми. — Натали хвана Алтия под ръка, без да обръща внимание на смразяващия кръвта вик на отмъщение на сина си.

— Като малък е бил хулиган, обаче Бойд винаги го е харесвал. Уха, мръсно играе.

— Кака иначе може да се играе? Леле, утре Райън ще куца. Пада му се — заключи Натали със смях. — Да се състезава с два пъти по-млад от него. Хубаво дупе има.

— Кой, Рай ли? И аз винаги съм мислила така.

— Не поглеждай към мъжа ми, капитан. Говорех за младежа на Али.

— Знае ли Райън, че се заглеждаш по млади мъже?

— Естествено, ние сме демократично семейство.

— Е, принудена съм да се съглася. Младежът на Али има много хубаво дупе. Ох, това сигурно боли.

— Мисля, че мога да се справя с него — измърмори Натали и се засмя, когато Алтия вдигна вежди. — На баскетбол. Престани да мислиш мръсотии. — Прегърна през рамо старата си приятелка. — Ела да си вземем малко вино и да разпитаме Сила за тази нова и много интересна ситуация.

— Четеш ми мислите.

— Нищо не знам, нищо не казвам — заяви Сила и изсипа още една торбичка лед в коритото. — Разкарайте се.

— Това е първият мъж, когото води на семейна сбирка — настоя Натали.

Сила просто се изправи и стисна устни.

— Откажи се — посъветва Дебора. — От половин час я разпитвам, и нищо.

— Вие, адвокатите, сте прекалено меки. — Алтия се приближи и сграбчи Сила за яката. — Един добър полицай винаги знае как да стигне до истината. Изплюй камъчето, О’Роарк.

— Бий ме, пребий ме, аз да не съм доносник. Освен това още нищо не знам. Ала ще науча — прошепна тя, като видя Али да дърпа Джона към терасата. — Изчезвайте, дайте ми пет минути.

— Няма ми нищо — настояваше Джона.

— Тече ти кръв. Такива са правилата на къщата. Кръвта трябва да се спре.

— А, поредната жертва. — Сила потри ръце, а приятелките и роднините й дискретно се разпиляха. — Доведи го вътре.

— Ударил си е лицето в нещо.

— В твоя юмрук — уточни Джона малко заядливо. — Защитата на коша не включва леви крошета.

— Тук ги включва.

— Дай да видим. — Сила със сериозно изражение огледа кървящата устна на Джона. — Не е толкова зле. Али, върви да помогнеш на баща си.

— Но…

— Върви да помогнеш на баща си — повтори Сила, хвана Джона за ръката и го вмъкна в кухнята. — Да видим сега къде съм си оставила инструментите за мъчения.

— Госпожо Флечър…

— Сила. Седни и мълчи. Хленченето тук се наказва жестоко. — Тя взе една марля, риванол и лед. — Удари те, а?

— Да.

— На баща си се е метнала. Седни — заповяда отново и го смушка в голия корем, докато той се подчини. — Оценявам, че си се въздържал да й отвърнеш.

— Аз не удрям жени. — Джона трепна, когато Сила изтри раната.

— Добре е да го знам. Тя е труден характер. Готов ли си да го приемеш?

— Моля?

— Само за секс ли става дума, или си готов да приемеш целия комплект?

Той не бе сигурен кое го шокира повече, въпросът или внезапното щипене от лекарството. Изруга цветисто и стисна зъби.

— Извинете.

— Чувала съм тази дума и преди. Та какъв беше твоят отговор?

— Госпожо Флечър…

— Сила. — Наведе се по-близо и се усмихна в очите му. Добри очи, помисли тя. Спокойни, ясни. — Смутих те. Не го очаквах. С това почти свършихме. Дръж леда още една минутка. — Седна на пейката до него и кръстоса ръце върху масата. По нейните изчисления имаше още две минути, преди някой да нахлуе в кухнята и да ги прекъсне. — Бойд не вярваше, че днес ще дойдеш. Аз вярвах. Алисън е безмилостна, когато си науми нещо.