Нора Робъртс - Нощен патрул

Развеселен и очарован, Джона видя как върху лицето на Али се изписа надигаш се бунт.

— Добре де, защо да не мога?

— Алисън, съкровище мое, има някои неща, които един мъж трябва да предаде на сина си. Синко… — Бойд сложи ръка на рамото на Браянт. — Доверявам в твои ръце репутацията на семейство Флечър. Не ме разочаровай.

— Татко… — Браянт изтри една въображаема сълза. — Аз съм развълнуван. За мен е чест. Кълна се да пазя името на семейството, каквото и да ми струва това.

— Вземи. — Бойд му подаде приборите за барбекю. — Днес ти си мъж. — Прегърна го през рамо.

— Обидно е — измърмори Али.

— Ти си просто момиче — ухили се злорадо Браянт и потропа с машата. — Свикни с тази мисъл.

— Тя ще го накара да плати за това — отбеляза Бойд. — Е, как са нещата?

— Добре. — Как, по дяволите, можеше Джона да се измъкне незабелязано, когато непрекъснато един или друг го дърпаше нанякъде? — Благодаря ви за гостоприемството. Ще трябва да се връщам в клуба.

— Такава работа не ти оставя много свободно време, особено през първите години. — Въпреки това Бойд го поведе към една дъсчена постройка в далечния край на двора. — Знаеш ли нещо за електрическите инструменти?

— Вдигат голям шум.

Бойд се разсмя и отвори вратата на работилницата.

— Какво мислиш?

Голямото колкото гараж помещение бе пълно с маси, машини, лавици, инструменти, дървен материал. Изглеждаше, че има няколко започнати неща, ала Джона не можеше да каже какви са или какви се предполага да станат.

— Впечатляващо — отвърна той дипломатично. — Какво правиш тук?

— Вдигам много шум. Освен това още не съм измислил какво друго. Преди десетина години помогнах на Кийнън да направи една къщичка за птици. Доста добре се получи. Сила започна да ми купува инструменти. Играчки за момчета, така ги нарича. — Бойд прокара ръка по дръжката на един трион. — После ми трябваше място да ги държа. Преди да се усетя, имах напълно оборудвана работилница. Мисля, че нарочно го е измислила, за да не й се мотая в краката.

— Много умно.

— Такава е тя. — За момент стояха загледани в инструментите, пъхнали ръце в джобовете си. — Добре, да свършваме с това, за да можем и двамата да се успокоим и да си вземем нещо за хапване. Какво става между теб и дъщеря ми?

Джона не би могъл да каже, че въпросът бе неочакван, но въпреки това всичко в него се напрегна.

— Ние се срещаме.

Бойд кимна, приближи се към малкия хладилник и извади две бири. Отвори ги и подаде едната на Джона.

— И?

Джона надигна бирата и го погледна спокойно.

— Какво искаш да ти кажа?

— Истината. Макар да разбирам, че предпочиташ да ми кажеш, че това не е моя работа.

— Разбира се, че е твоя работа. Тя ти е дъщеря.

— Значи не спорим. — Бойд се разположи удобно върху една от масите. — Става дума за намеренията ти, Джона. Питам те какви намерения имаш ти във връзка с дъщеря ми.

— Нямам никакви намерения. Не трябваше изобщо я докосвам. Знам го.

— Наистина. — Заинтригуван, Бойд наклони глава. — Имаш ли нещо против да ми обясниш това?

— Какво искаш от мен? — Поддал се на раздразнението, Джона прокара ръка през косата си.

— Първият път, когато ми зададе този въпрос, с почти същия тон, ти беше на тринадесет години. От устната ти пак течеше кръв.

— Помня.

— Не знам някога да си забравял нещо, което означава, че помниш какво ти казах тогава. Но ще ти го кажа пак. Какво искаш ти от себе си, Джона?

— Аз имам това, което исках. Приличен живот, живян по начин, който мога да уважавам и да ми харесва. И знам защо го имам. Знам какво ти дължа, Флеч. Всичко. Всичко, което имам, всичко идва от теб. Ти отвори за мен врати и ме изправи на крака, когато нямаше причина да го сториш.

— Уха! — Искрено потресен, Бойд вдигна ръка. — Продължавай.

— Ти промени живота ми. Ти ми даде живот. Знам къде щях да съм сега, ако не беше ти. Нямам право да се възползвам от това.

— Определено ми приписваш много големи заслуги — каза тихо Бойд. — Това, което направих, бе, че видях едно улично момче с възможности. И му се скарах.

Очите на Джона се изпълниха с емоции.

— Ти ме създаде.

— О, не, Джона, ти сам се създаде. Макар Господ да ми е свидетел, че съм горд, ако съм изиграл някаква роля в това. — Бойд слезе от масата и закрачи из работилницата. Каквото и да бе очаквал от този разговор, не бе очаквал да се развълнува, да се почувства като баща, получил безценен подарък от сина си. — Ако чувстваш, че имаш някакъв дълг към мен, отплати ми се сега, като си искрен с мен. — Той се обърна. — Защо имаш връзка с Али, защото е моя дъщеря ли?