Нора Робъртс - Нощен патрул

— Заболя ме главата.

— Нищо ти няма. На ъгъла наляво, след две пресечки надясно.

Джона вече бе добил представа за квартала. Стабилен, богат и модерен, с големи, красиви къщи в големи, красиви имоти. От това настръхваше, макар да не можеше да обясни защо.

Чувстваше се удобно в града, където улиците му напомняха, че бе преодолял нещо, а лицата, които го заобикаляха, бяха анонимни. Но тук, сред тези великолепни дървета, хълмисти ливади, свежи и зелени в навечерието на лятото, сред разцъфналите цветя и пръснати тук-там стари къщи, той бе не просто непознат.

Беше натрапник.

— Къщата отляво, с кедровото дърво и речния камък, с балконите на зигзаг. Май всички са вече тук. Прилича на паркинг.

Двойната алея бе препълнена с коли. Самата къща бе огромна, с уникално разчупен покрив, издадени балкони, широки прозорци, всичко това подчертано от дървета и разцъфнали храсти покрай покритата с плочи пътека на полегатия хълм.

— Преразгледах договора — съобщи той на Али. — Ще добавя екзотични сексуални услуги. Мисля, че това ги заслужава.

— Добре, ще ги приема. — Тя посегна към вратата, ала Джона бързо протегна ръка и я бутна обратно назад на седалката. Али само се засмя и завъртя очи: — Добре, добре, по-късно ще обсъдим екзотичните сексуални услуги. Освен ако не искаш авансово плащане тук и сега.

— Да, това ще е върхът. — Но преди да бе успял да заобиколи колата, се чу боен вик и по хълма се спусна едно прелестно младо момиче с дълги тъмни коси.

То грабна Али в мечешка прегръдка в момента, в който тя излезе от колата.

— Ето те! Всички са тук. Сам вече бутна Мик в басейна, а Бинг подгони котката на съседите на едно дърво, Кийнън я свали, мама му слага лекарство на одрасканото. Здрасти. — Тя подари на Джона една хилядаватова усмивка. — Аз съм Ади Гътри. Ти трябва да си Джона. Леля Сила каза, че ще дойдеш с Али. Нощен клуб ли имаш? Каква музика пускате там?

— Тя си затваря устата два пъти годишно, за по пет минути. Записваме си го. — Али обви ръка около раменете на братовчедка си. — Сам е от рода Пиасецки, Мик е братът на Ади. А Бинг е нашето куче, което няма никакви обноски, затова идеално се вписва в компанията. Не си прави труда да запомниш всичко това, наистина ще те заболи главата.

Тя посегна да го хване за ръката, ала Ади я изпревари:

— Може ли да дойда в твоя клуб? Ще си заминаваме чак в сряда. В четвъртък, ако работата се закучи. Имам предвид, какво е един ден повече? Леле, ама ти си много висок. И много готин — добави тя, като хвърли един поглед на братовчедка си. — Браво, Алисън.

— Млъкни, Ади.

— Все това ми казват.

Неволно очарован, Джона й се усмихна:

— Ти слушаш ли?

— Абсолютно не.

Нивото на шума се повиши — викове, писъци. Притичаха двама дългунести младежи от неопределен пол, стиснали в ръце водни пистолети. Джона видя една слънчево руса жена, потънала в разговор със зашеметяваща червенокоса. Група мъже, някои от които голи до кръста, водеха жестока битка върху баскетболно игрище с батумирана настилка. Друга група мокри млади хора бяха нападнали отрупана с храна маса.

— Басейнът е от другата страна на къщата — обясни Али. — Остъклен е, така че да можем да го използваме и през зимата.

Един от мъжете на игрището се завъртя, мина през защитата и вкара кош. После забеляза Али и напусна играта.

Тя се затича към него и когато я грабна в прегръдка, извика със смях:

— Пусни ме, кретен такъв! Потен си.

— И ти щеше да си потна, ако водеше отбора си към втора поредна победа. — Но я пусна да стъпи на краката си, изтри ръка в джинсите си и я протегна на Джона: — Аз съм Браянт, много по-големият брат на Али. Радвам се, че успя да дойдеш. Искаш ли една бира?

— Да, всъщност да.

Браянт го огледа преценяващо.

— Играл ли си баскетбол?

— Малко.

— Прекрасно, ще ни трябват нови попълнения. Тук има само фусти и слабаци. Али, дай на човека една бира, докато аз доразбия тези женчовци.

— Ела вътре. — Али съчувствено докосна Джона по рамото. — Вземи малко въздух, докато се ориентираш. Трудно е да се запознаеш едновременно с всички.

Заведе го на терасата, където друга маса бе отрупана с храна, а огромно метално корито бе пълно с лед и студени напитки. Измъкна две бири и влезе през остъклената врата.

Кухнята бе просторна, разделена на бокс и място за хранене. В ъгъла един тъмнокос мъж се опитваше да се отскубне от една тъмнокоса жена.

— Ще оживея, лельо Деб. Мамо, кажи й да ме остави на мира.

— Не се дръж като бебе — скастри го Сила, пъхнала глава в хладилника. — Ще ни свърши ледът. Знаех си. Не им ли казах, че ледът ще свърши?