Нора Робъртс - Нощен патрул

— Къде е игрището, Флечър?

— Близо до Чери Лейк.

— Защо, по дяволите, искаш да мяташ кошове там? Наоколо има толкова фитнес зали.

— Денят е прекалено хубав, за да го прекараме на закрито. Разбира се, ако се страхуваш от малко чист въздух… — Джона обърна и излезе от паркинга. — Какво правиш, когато имаш свободен ден, освен че използваш страхотните уреди в апартамента над клуба? — полюбопитства Али.

— Гледам мач, обикалям галериите. — Подари й една бавна усмивка. — Ходя по жени.

Тя смъкна тъмните си очила и го погледна над тях.

— Какъв мач?

— Зависи от сезона. Ако има футбол или хокей, вероятно ще го гледам.

— Аз също, не мога да устоя. Какви галерии?

— Каквито ме привличат в момента.

— Ти имаш някои големи произведения на изкуството, в клуба и в апартамента си.

— Обичам изкуството.

— И така… Какви жени?

— Лесни.

Али се засмя и намести очилата си.

— Наричаш ме лесна, а, приятел?

— Не, ти си трудна. Обичам от време на време разнообразието.

— Блазе ми. Имаш много книги — отбеляза тя, загледана в профила му, сексапилните ъгловати черти, начина, по който тъмните очила скриваха пленителната контрастност на тези ясни светлозелени очи. — Трудно ми е да си те представя свит на кълбо с хубава книга.

— Изтегнат — поправи я Джона. — Жените се свиват на кълбо, мъжете се изтягат.

— О, да, разбирам. Това е съвсем различно. Отбий по шосе двеста двадесет и пет. И внимавай за ограниченията на скоростта. Пътната полиция направо си умира да лови хубави момчета като теб с бързи коли.

— Имам връзки в полицейското управление.

— И ти си мислиш, че ще уредя да ти опростят глобата, след като ти дори не ми даваш да карам тази кола?

— Най-случайно познавам полицейския комисар. — В момента, в който го каза, в главата му прищрака. — Ти каза Чери Лейк?

— Точно така. — Той отби в първото отклонение и спря на удобния паркинг. — Някакъв проблем ли има?

— Твоите родители живеят в Чери Лейк.

— Да. И имат баскетболно игрище… Е, половин игрище. Това е всичко, което успяхме да ги накараме да направят, въпреки че с братята ми много настоявахме. Освен това имат място за барбекю, което баща ми много активно използва. Опитваме се два пъти месечно да се събираме в неделя.

— Защо не ми каза, че отиваме у твоите родители?

Али разтълкува тона — гняв, безмилостно овладян.

— Какво значение има?

— Няма да се натрапвам на семейството ти. — Отново обърна колата. — Ще те оставя, някой ще те докара на връщане.

— Почакай. — Тя протегна ръка и изключи колата. Ако бе ядосан, прекрасно, значи щяха да се сборят. Но не би понесла, ако станеше студен. — Какво значи да се натрапваш? Ще поиграем баскетбол, ще хапнем малко пържоли. Нямаш нужда от официална покана.

— Няма да прекарам неделния следобед с твоето семейство.

— С едно полицейско семейство.

Джона свали тъмните си очила и ги хвърли настрани.

— Това няма нищо общо.

— Кое тогава има нещо общо? Ставам да спиш с мен, ала не ставам за това?

— Това е глупаво. — Той изскочи от колата, отиде до края на паркинга и се загледа в тясната затревена площ.

— Ами кажи ми нещо, което не е глупаво. — Тя изтича до него и го хвана за рамото. — Защо си толкова сърдит, че искам да прекарам няколко часа със семейството си?

— Ти ме подлъга, Алисън. Това първо.

— Защо трябва да те подлъгвам? Защо ти познаваш баща ми през почти половината си живот, но никога не си приемал и една-единствена покана да дойдеш у нас?

— Защото това е неговият дом и аз нямам място там. Защото съм му задължен. Аз спя с дъщеря му, за Бога.

— Знам. Той също го знае. Е, и какво? Мислиш, че още щом минеш през вратата, татко ще измъкне полицейския си пистолет и ще те застреля между очите?

— Това не е шега. Много ти е лесно, нали? Всичко е било съвсем наред в твоя живот, солидно, подредено и стабилно. Нямаш представа какъв беше моят свят, преди той да влезе в него и какъв би бил сега, ако не беше влязъл. Не по този начин имам намерение да му се отплатя.

— Не, ти му се отплащаш, като го обиждаш. Като отказваш да признаеш отношенията си с мен, сякаш това е нещо, от което трябва да се срамуваш. Мислиш, че не знам какъв е бил животът ти? Мислиш, че моят свят е бил много префинен. Аз съм дъщеря на полицай, Блекхоук. Няма нищо, което ти си видял, а аз не съм, през неговите очи. А сега и през моите. — Тя заби пръст в гърдите му. — Не ми приказвай и не се опитвай да ме надприказваш. Както и да сме започнали живота си, сега сме на едно ниво. И по-добре го запомни!