Нора Робъртс - Нощен патрул

А сделката имаше и определено много по-важни допълнителни печалби. С намерението да им се наслади, Али плъзна ръка по гърдите му и леко впи зъби в тялото, което бе повече от щастлива да охранява.

Джона изведнъж се събуди, напълно възбуден от горещите й устни върху неговите.

— Нека аз, нека аз — повтаряше тя. Не бе предполагала, че кръвта й може да кипне толкова бързо, че за един удар на сърцето страстта й от ленива можеше да се превърне в неудържима.

Тялото й потрепери и се изви под острите нокти на удоволствието.

В спалнята бе тъмно, само сенки и движение. Надигна се да обвие ръце около нея. Притежание. То ги възбуждаше и двамата. Той намери устните й, шията й, гърдите й, почувства глада, който бе освободила в него, преди да може да мисли, преди да може да прави каквото и да било, освен да чувства.

Удоволствието се стовари върху нея като удар на камшик. И когато Али се разтопи срещу него, Джона я положи на гръб и започна да я люби.

Целувка, лека като сянка. Докосване, нежно като нощта. Когато тя протегна ръце към него, той ги улови и ги поднесе към устните си. Нещо богато, нещо великолепно се разля в нея и се смеси със страстта.

— Сега аз.

Това бе различно. Спокойно, сладостно и бавно. Овладян тлеещ огън.

Али му се отдаде и отстъплението й бе също толкова мощно, както и прелъстяването. Джона й шепнеше тихи думи, които разпалваха и душата, и кръвта й. Дишането й се учести и тя се понесе по копринените вълни на усещанията.

Леките докосвания на пръстите му, на косата му, топлината на устните и езика му постепенно я издигаха все по-високо. Когато желанието се превърна в непоносим копнеж и болка, Али прошепна името му.

Той я прехвърли през първия кадифен връх.

Имаше нужда да я докосва по този начин, да я вземе по този начин. Имаше нужда, поне в сенките, да има това право. Тук тя можеше да му принадлежи.

Ръцете й се обвиха около него и Джона потъна в целувка, все по-дълбока и по-дълбока, докато се изгуби в нея. И тогава проникна в нея, отчаяно и безпомощно влюбен.

Когато най-после притихнаха, Али обърна лице към врата му, за да усети още за малко вкуса му.

— Не, не мърдай — прошепна тя. — Не още. — Тялото й бе златно, пулсиращо златно. Би се заклела, че дори тъмнината има златисти отблясъци. — Още е нощ. — Погали го по гърба. — Докато лежим така, все още е нощ.

— Може да бъде нощ докогато искаш.

Устните й трепнаха.

— Само още мъничко. — Въздъхна доволно, наслаждавайки се на прегръдката. — Щях да стана и да използвам уредите ти, но после… Е, ти беше тук и помислих, че ще е много по-добре да използвам теб.

— Харесва ми твоят начин на мислене. — Той затвори очи и я притисна към себе си.

Али остави предобедът да се изниже, с удоволствие направи един бърз фитнес с Джона в неговия салон, обсъждайки спортните новини, които гледаха на портативния телевизор.

Закусиха вафли с кафе, изтегнати лениво на леглото с неделния вестник. Естествени, нормални, почти семейни навици, мислеше тя, докато се обличаше за излизане.

Не че мъж като Блекхоук би могъл или би трябвало да бъде превърнат в домошар. Ала една спокойна, отпускаща неделна сутрин бе приятна промяна на ритъма.

Али седеше на ръба на леглото и връзваше старите си гуменки. Джона навлече една тениска и се вгледа в безкрайната линия на бедрата й.

— Обула си тези къси шорти, за да ме разсейваш на игрището ли?

Тя вдигна вежди:

— Моля ти се. При моите вродени умения нямам нужда от такива жалки номера.

— Добре, защото щом започна да играя, нищо не ме разсейва, докато не разбия противника.

Али се изправи и разкърши силните си рамене.

— Ще видим кой кого е разбил, когато удари звънецът. Още ли ще седиш тук да се хвалиш, или си готов?

— Повече от готов, детектив Миличка.

Тя изчака, докато се качиха в колата. Добре бе премислила момента. Освен това, колкото по-късно му го кажеше, толкова по-малко време щеше да има той да спори с нея.

Протегна крака и се приготви да се наслади на пътуването. И се подсмихна, когато видя как погледът му се плъзна по бедрата й.

— Е, ще ми дадеш ли някога да карам тази кола?

Джона запали мотора.

— Не.

— Мога да се справя.

— Тогава си купи ягуар и си го карай. Къде е игрището, на което искаш да изживееш позорното си поражение?

— Искаш да кажеш, къде е игрището, където имам намерение да те превърна в хленчещо унижение? Ще ти казвам накъде да караш. Разбира се, ако карах аз, можех просто да отида там.

Той й хвърли един изпълнен със съжаление поглед и си сложи слънчевите очила.