Нора Робъртс - Нощен патрул

— Въпреки това. Престанах да мисля за нея като за твоя дъщеря, иначе никога не бих имал връзка с нея.

Това бе отговорът, който Бойд искаше да получи, и кимна. Момчето страдаше, а той не усещаше много да съжалява за това.

— Какво значи връзка?

— За Бога, Флеч. — Джона отпи голяма глътка от бирата.

— Нямах предвид това — бързо каза Бойд и също пи. — Да оставим точно тази част настрани, за да не трябва да се сбием.

— Хубаво. Добре.

— Искам да кажа, имаш ли чувства към нея?

— Не ми е безразлична.

Бойд изчака и отново кимна.

— Добре.

Джона изруга. Бойд бе поискал от него откровеност, а той се измъкваше.

— Влюбен съм в нея. По дяволите. — Затвори очи и си представи как запраща бутилката към стената, как стъклото се разбива. Не му помогна. — Извинявай. — Отвори очи и възстанови част от самообладанието си. — Обаче по-откровено не мога да го кажа.

— Да, бих казал, че е така.

— Ти знаеш какъв съм аз. Не може да мислиш, че съм достатъчно добър за нея.

— Разбира се, че не си — отсече Бойд и забеляза, че ясните му зелени очи дори не трепнаха. — Тя е моето малко момиченце, Джона. Никой не е достатъчно добър за нея. Ала като знам какъв си ти, бих казал, че доста се доближаваш. Чудя се защо това те изненадва. Не помня някога да ти е липсвало самочувствие.

— Не мога да се оправя, имам чувството, че се давя. Отдавна не ми се е случвало да не мога да се оправя с нещо.

— Жените правят такива неща с теб. Ако жената си я бива, може никога вече да не изплуваш. Красива е, нали?

— Да. Ослепява ме.

— Освен това е и умна, и силна, и знае как да се справи с това, което й се сервира.

Джона разсеяно потърка сцепената си устна.

— Не споря.

— Тогава съветът ми към теб е да бъдеш откровен и с нея. Али няма да те остави да се разминеш с по-малко, поне не за дълго.

— Тя не търси нищо друго от мен.

— Продължавай да мислиш така, синко. — Отново спокоен, Бойд се приближи към Джона, сложи ръка на рамото му и го поведе към вратата. — Искам да ти кажа само едно нещо. Ако я нараниш, ще те убия. И никога няма да намерят тялото ти.

— Е, сега се чувствам по-добре.

— Хубаво. И така, как ти хареса пържолата?

Али ги видя да излизат от работилницата и се отпусна за пръв път от момента, в който ги видя да влизат. Баща й дружелюбно бе прегърнал Джона през рамо. Изглеждаха така, сякаш просто бяха изпили по една бира и си бяха говорили за електрически инструменти.

Ако баща й се бе ровил в отношенията им с Джона, поне не бе оставил болезнени рани.

Харесваше й да ги гледа заедно, харесваше й да вижда истинската симпатия и взаимно уважение. Семейството й бе на първо място в нейния живот и макар че би отдала сърцето си там, накъдето я влечеше, никога нямаше да бъде напълно щастлива с мъж, когото семейството й не можеше да обича.

Едва не изпусна купата с картофена салата. Сила я грабна и отбеляза:

— С две леви ръце си.

— Мамо…

— Хм? Пак ще ни свърши ледът.

— Влюбена съм в Джона.

— Знам, бебчо. Кой не е зает? Трябва някой да донесе лед.

— Откъде знаеш? — Али я хвана за китката, преди да бе успяла да отиде до парапета да извика на някой да носи лед. — Аз го разбрах едва тази секунда.

— Защото те познавам и те виждам каква си с него. — Нежно я погали по косите. — Изплашена ли си, или щастлива?

— И двете.

— Добре. — Сила се обърна, въздъхна и я целуна по двете бузи. — Това е идеално. — Тя обви ръка през кръста на дъщеря си и се обърна към парапета. — Аз го харесвам.

— Аз също. Наистина ми харесва какъв е.

Сила опря глава в челото й.

— Нали е хубаво семейството така да се събере?

— Прекрасно е. С Джона имахме спор дали да дойдем днес.

— Изглежда, че ти си победила.

— Да. Следващият спор ще бъде, когато му кажа, че ще се оженим.

— Ти си дъщеря на баща си. Залагам за теб.

— Залагай — посъветва я Али, слезе по стъпалата и прекоси ливадата. Това бе изчислен ход. Нямаше нищо против да е изчислен, след като имаше цел.

Пресрещна баща си и Джона, хвана в длани лицето на Джона и силно го целуна по устните. Той изсъска, като й напомни за цепнатата си уста, но тя само се засмя и отметна назад косите си.

— Търпи, юнак. — Отново го целуна. Ръцете му се обвиха около кръста й и я привлякоха по-близо.

— Татко? — Али се отдръпна малко. — Мама иска още лед.

— Казва го само за да ме изкара лош. — Бойд огледа двора и избра жертвата си. — Кийнън! Върви да донесеш на майка си лед.

— Е… — Щом баща й хукна да гони Кийнън, Али обви ръце около врата на Джона. — За какво си говорихте с баща ми?