Нора Робъртс - Нощен патрул

И имаше още.

Бързи като светкавица избухвания на непоносим екстаз. Изблици на трепетна страст. И порой от желания, връхлитащ и върху двама им.

Джона смъкна панталоните по бедрата й, като ги следваше с устни, докато тя започна да трепери и да шепне името му с дрезгавия си, чувствен глас, който той не можеше да изхвърли от главата си.

Зъбите му се впиха от вътрешната страна на бедрото й и силните й мускули трепнаха. Али се изви и Джона се нахвърли върху нея.

Тя извика, впи ръце в чаршафите и се отдаде на удоволствието, докато тялото й заплака от радост. Обля я топлина и Али я прегърна, наслаждавайки се на задъханата сила на това, което бяха направили заедно.

— Сега… Джона…

— Не.

Не можеше да й се насити. Всеки път, когато му се струваше, че страстта го покорява, намираше нещо ново, което го омагьосваше. Неуловимият блясък на бедрата й, тънкият й кръст. Искаше отново да почувства как ноктите й се впиват в него, да чуе задавения вик на облекчение, когато я докарва до следващия връх.

Дишането й бе накъсано, а той изобщо не можеше да си поеме дъх и имаше чувството, че дробовете му ще се взривят. Отново се претърколи върху нея. Ръцете й го обхождаха, а тялото й тръпнеше.

Виждаше очите й и нищо друго. Само тъмния им блясък. Сдържа се още един миг и проникна в нея.

Тук бе всичко. Тази мисъл го прониза и разтърси, когато тя се обви около него.

Издигаше се с него, спускаше се с него, въздишаше с него от удоволствие. Сърцето й се блъскаше срещу неговото. Дъхът им се смеси и устните му се затвориха върху нейните, още една връзка.

Темпото се ускори и въздишките преминаха в задъхани стонове. Али заби нокти в гърба му, за да го накара да продължи, въпреки че в момента потъваше в поредната забрава.

Джона усети как се предава, прекрасно чувство, и падна върху нея, заровил лице в косите й.

С него бе свършено. Разбра го в момента, в който дишането му се успокои и умът му отново заработи. Никога нямаше да я преодолее. Никога нямаше да може да я заобиколи. С един замах тя бе разрушила старателната предпазливост на целия му живот.

Сега бе глупаво, безпомощно, непоправимо влюбен.

Нищо не би могло да бъде по-невъзможно и по-опасно.

Али би могла да го насече на парчета. На никой никога не бе позволявал да има такава власт върху него. Нямаше намерение да позволи това да се промени сега.

Имаше нужда от някаква защита и се отдръпна от нея с намерението да започне да я изгражда.

Тя просто се претърколи с него, протегна дългото си гъвкаво тяло върху него и каза: „М-м“.

В друг случай би се засмял или поне би изпитал чисто мъжко удовлетворение. Сега почувства как го обзема лека паника.

— Е, получи каквото искаше, Флечър.

Вместо да се обиди, което би му позволило да се овладее, Али просто се сгуши във врата му.

— Точно така. — За да си достави удоволствие, обви крак около неговия, преметна се отгоре му и отметна назад косите си. — Харесва ми тялото ти, Блекхоук. Стройно, стегнато и здраво. — Прокара пръст по гърдите му, наслаждавайки се на контраста на своята кожа върху неговата. — Имаш индианска кръв, нали?

— Много разредена. Апахи.

— Отива ти.

Той нави кичур от косите й около пръста си.

— Ти пък си грозна. Обаче ти отива.

Тя се наведе и опря нос в неговия.

— Сега, след като си разменихме комплименти, какво ще кажеш да ми направиш една услуга?

— Каква?

— Храна. Умирам от глад.

— Искаш ли меню?

— Не. Хм. — Наклони глава и го целуна по устните. — Просто нещо от менюто. Би могъл да се обадиш долу да донесат нещо. — Плъзна устни по врата му, после отново към устните му. — И да хапнем. Имаш ли нещо против да взема един душ?

— Не. — Джона я обърна по гръб. — Но ще трябва да почакаш, докато свърша с теб.

— О, така ли? — Али се усмихна. — Е, сделката си е сделка.

И когато свърши с нея, тя влезе в банята, като се олюляваше. Затвори вратата, облегна се на нея и дълбоко въздъхна.

Никога досега не й се бе налагало да се старае толкова много да поддържа безгрижен и изискан образ. Но пък и никога досега не бе срещала някой, който да я преобърне наопаки и да я остави трепереща като желе.

Не че се оплакваше, каза си Али и притисна ръка към сърцето си. Ала идеята, че сексът е просто приятно занимание по взаимно съгласие между двама възрастни, които в добрия случай държат един на друг, бе завинаги разклатена.

„Приятно“ бе много слаба дума за секса с Джона Блекхоук.

Докато чакаше да се съвземе, огледа банята. Бе я обзавел разточително, забеляза тя, с дълбока двойна вана в обичайния смолисточерен цвят. Макар да изглеждаше изкушаващо, Али реши да се задоволи с душа в стъклената кабинка.