Нора Робъртс - Нощен патрул

— Джан харесваше мъжете и мъжете я харесваха.

— Френи… — Али реши да смени тактиката. — Може и да не обичаш полицаите, но в момента един полицай е в критично състояние и ми е приятел. Още не са сигурни дали ще оживее. Той има две деца и жена, която го обича. Още една жена е мъртва. Някой е обичал и нея. Ти искаш да се заяждаш лично с мен. Добре, ала нека първо да приключим с това.

Френи отново сви рамене.

— Тя понякога говореше за този мъж. Никога не ми е казвала как му е името. Обичаше да бъде загадъчна. Обаче говореше, че много скоро няма да мъкне табли и да проси бакшиши. — Изправи се и се приближи до барчето на Джона по начин, който трябваше да покаже, че в кабинета му се чувства като у дома си. Извади една газирана вода и отвъртя капачката. — Мислех си, че това са само приказки. Джан обичаше да раздува за мъже. Като за завоевания, нали разбираш.

— Виждала ли си я някога с този мъж? — Али избута снимката през бюрото.

Френи, отпи от шишето и се върна да погледне фотографията.

— Може би. Да. — Почеса се по брадичката. — Един-два пъти съм ги виждала да влизат заедно в блока. Не ми приличаше на неин тип. Малко е нисък, доста топчест. Обикновен. Джан си падаше повече по блясъка. Нещо расово с платинена кредитна карта. — Сепна се, поклати глава и седна. — Това звучи грубо. Виж какво, тя е млада и може би малко глупава. Обаче не е лоша.

— Не забравяй, че е използвала теб, Джона и заведението. Сега, споменавала ли е някога за някакво място, където ходят заедно, за някакви планове?

— Не… Е, май ми е разправяла нещо за някаква къща на брега на езеро. Аз не й обръщах много внимание, когато започваше да се хвали. Повечето й приказки бяха просто въздух.

Али я разпитва още петнадесет минути, но не попадна на нищо.

— Добре. Ако се сетиш за нещо, ще ти бъда благодарна да ми се обадиш. — Подаде й една визитка.

— Разбира се… — Френи й хвърли един поглед. — Детектив Флечър.

— Би ли помолила Бет да се качи, ако обичаш?

— Защо, по дяволите, не я оставиш на мира? Тя нищо не знае.

— Обаче страшно ми е приятно да стряскам и заплашвам потенциалните свидетели. — Али заобиколи бюрото и приседна на ръба му. — Добре, гонгът удари. Сега е време за твоя личен рунд, давай.

— Не ми харесва как дойде тук, как ни използваше и ни шпионираше. Знам как се прави. Извършила си предварителна проверка за всеки, ровила си се в живота ни и си си съставила мнение. Предполагам, съжаляваш, че се оказа Джан, вместо една бивша проститутка.

— Не си права. Аз те харесвам.

Френи изненадано седна.

— Глупости.

— Защо да не те харесвам? Ти си се измъкнала от една спирала, която върви винаги надолу. Имаш почтена работа и се справяш добре с нея. Единственият проблем, който имам с теб, е Джона.

— Как така Джона?

— Ти имаш връзка с него. Аз го харесвам. Това те превръща в личен проблем за мен.

Френи, вече съвсем слисана, извади още една цигара.

— Не те разбирам… Сериозно ли говориш за Джона? — попита след минутка. — Падаш ли си по него?

— Така изглежда. Ала проблемът си е мой. Както ти казах, харесвам те. Всъщност, направо се възхищавам как си преобърнала живота си. На мен това никога не ми се е налагало, никога не ми се е налагало да преживявам такива неща, да правя такъв избор. Иска ми се да мисля, че ако ми се беше наложило, щях да се справя така добре, както ти.

— По дяволите. — Френи скочи и закрачи из стаята. — По дяволите — повтори тя. — Добре, първо. Аз нямам връзка с Джона. Не каквато мислиш. Той никога не ме е купувал, когато се продавах, и никога не ме е докосвал по този начин, когато бях свободна. Дори когато съм му предлагала.

Макар че през нея се разля чувство на облекчение, Али попита невинно:

— Той сляп ли е, или глупав?

Френи спря да крачи и я изгледа намръщено.

— Не искам да те харесвам. Обаче ти се държиш така, че ми е трудно да не те харесвам. Аз го обичам. Преди много време го обичах… По различен начин. Ние сме израснали заедно, повече или по-малко. Искам да кажа, познаваме се от деца. Аз, Джона и Уил.

— Знам. Личи си.

— Когато работех по улиците, Джона понякога идваше и ми плащаше за нощта, после ме водеше да пием кафе или да ядем нещо. И толкова. — Погледът й се смекчи. — Винаги е бил великодушен.

— За един и същ човек ли говорим?

— Имам предвид, ако държи на теб. Ще продължава да те вдига, колкото и пъти да падаш. Можеш да ухапеш ръката му, а той въпреки това ще те измъкне. Не можеш да се бориш с това. Не можеш дълго да се бориш с такова нещо. Аз не го облекчавах. — Тя с въздишка седна отново, взе шишето си със сода и го довърши. — Преди няколко години бях стигнала до дъното. Бях излязла на улицата петнайсетгодишна. На двайсет бях съвсем изхабена. Така че си казах, по дяволите, я да се измъкна от цялата тая каша. Реших да си прережа вените. Струваше ми се достатъчно драматично. — Протегна ръка да покаже белега от вътрешната страна на китката си. — Стигнах само до едната ръка, а и там не успях.