Нора Робъртс - Нощен патрул

— Написах каквото беше. Ако това те успокоява, трябва да ти кажа, че ти стреля, преди аз да съм успял. Ако бях пред теб, щях аз да я застрелям.

— Благодаря. Знаеш ли нещо за Диц?

— Още е в критично състояние. — Хикмън помръкна. — Преживял е нощта, така че има надежда. Само да ми падне кучият син, който го докара дотук…

— Ела с мен.

— Знаеш ли как да го изиграеш?

— Мислих за това. — Заедно минаха през фоайето и се насочиха към асансьорите. — Тя се е обадила от мобилния си телефон, което значи, че имат поне още един съучастник. Бих казала двама. Някой, който е в клуба и онзи, който дърпа конците и организира всичко. Този тук е застрелял полицай, така че знае, че лошо му се пише. Жена му е убита, работата му е пропаднала и го чака смъртна присъда.

— Няма да има кой знае какъв стимул да говори. Ще му обещаеш доживотна присъда?

— Това е пътят. Да видим дали е готов да тръгне по него.

Али показа удостоверението си на дежурния полицай пред стаята на Фрикс и влезе вътре.

Фрикс лежеше на леглото. Лицето му беше бледо, леко сивкаво, очите му замъглени, ала все пак отворени. Погледът му премина през Али и Хикмън и отново се насочи към тавана.

— Нямам какво да кажа. Искам адвокат.

— Е, това ни опростява работата. — Хикмън се приближи към леглото и сви устни. — Не прилича на човек, който е убил полицай, нали, Флечър?

— Не го е убил. Не още. Диц може и да оживее. Разбира се, този тук и без това го чака да го вържат за масата и да го убият като болно куче. Кражба с взлом, обир, притежаване на нерегистрирано оръжие, нападение и опит за убийство на полицай. — Али сви рамене. — И още колко неща ще излязат наяве.

— Нямам какво да кажа.

— Тогава млъкни — предложи му тя. — Защо трябва да се опитваш да си помогнеш? Остави на адвоката да има грижата за всичко. Обаче… Аз не съм в настроение да се пазаря с адвокати. А ти, Хикмън?

— Ами, не мога да кажа, че в момента съм точно в такова настроение.

— Ние не сме в такова настроение — подчерта Али. — Не и когато наш колега се бори за живота си в интензивното отделение. Това наистина ни отблъсква от адвокати, които се чудят как да измъкнат убийците на полицаи. Нали така, Хикмън?

— Да, направо ме отблъсква. Не виждам никаква причина да му даваме какъвто и да било шанс. Бих казал да го оставим сам да си виси на въжето.

— Е, трябва обаче да погледнем и цялостната картина. Прояви малко съчувствие. Снощи е загубил жена си. — Али видя как по лицето на Фрикс пробяга болка и той затвори очи. Тук бе ключът към него. — Това е тежко. Жена му е мъртва, а той лежи тук прострелян и чака смъртна присъда. — Али вдигна рамене, после ги отпусна. — Може би не си е мислил как други хора, хората, които са го докарали до това положение, ще се измъкнат чисти. Чисти и богати, докато той се полюлява на вятъра, увиснал на едно много късо въженце. А жена му ще лежи в земята. — Наведе се над леглото. — Обаче сега трябва да го мисли. Разбира се, той може и да не е обичал жена си.

— Не ми говорете да Мадлин. — Гласът му трепна. — Тя беше моето сърце.

— Наистина ли? Трогната съм. Това ме трогва. Виж, на Хикмън всичко можеш да му говориш, обаче аз се разчувствам от истинска любов. Заради това ще ти кажа, че трябва да помислиш как можеш да си помогнеш сега, защото ако и ти си бил нейното сърце, тя не би искала да загазиш сам. — Очите му бързо се отвориха, после отново се затвориха. — Трябва да помислиш, че ако ни съдействаш и ни кажеш това, което искаме да знаем, ние ще отидем в прокуратурата и ще настояваме за малко снизходителност. Прояви малко разкаяние, Ричард, протегни ръка. Това много ще помогне да се спасиш от масата с инжекцията в една малка стая.

— Ако проговоря, съм мъртъв.

Али хвърли на Хикмън един поглед.

— Ще имаш защита.

Очите на Фрикс още бяха затворени, но от тях започнаха да избликват сълзи.

— Аз обичах жена си.

— Знам. — Сега интимност, помисли Али. Съчувствие. Тя седна на леглото му. — Видях ви заедно в „Блекхоук“. Начинът, по който се гледахте, ми показва, че между вас е имало нещо много хубаво.

— Тя… Нея я няма.

— Ала ти се опита да я спасиш, нали, Ричард? Ти изтича пръв навън от къщата, за да я прикриваш. Затова сега си в такава каша. Тя те е обичала. Тя би искала ти да си помогнеш. Тя би искала да продължиш да живееш, да направиш каквото трябва, за да продължиш да живееш. Ричард, ти снощи се опита да я спасиш, отвличайки вниманието на полицаите от нея, за да може тя да избяга. Ти направи каквото можа. Сега трябва да спасиш себе си.