Нора Робъртс - Нощен патрул

Размърда пръстите на краката си и откри, че бе боса. Кобурът на глезена й също го нямаше.

Както и под мишницата, осъзна тя.

Бе я разоръжил, и то не само по един начин. Бе си изплакала историята, бе ревала на рамото му, а сега лежеше в прегръдките му в тъмното. А най-лошото от всичко бе, че искаше да си остане там.

Понечи да се отдръпне, убедена, че той спи.

— По-добре ли се чувстваш?

Али не подскочи, но почти.

— Да, значително по-добре. Май че съм ти задължена.

— Май че да. — Намери в тъмнината устните й със своите.

Бяха меки, неочаквано меки. Топли, сладостно топли. Да, тя искаше да остане тук, затова разтвори душата си и плъзна ръка от сърцето към лицето му, поддаде се, когато Джона се обърна и притисна тялото й върху дюшека.

Приятната тежест, твърдите му форми, опияняващата топлина на устните му бяха точно това, което искаше. Ръцете й се обвиха около него, както неговите се бяха обвили около нея, докато плачеше и спеше.

Той се отдаде на момента, на тъмния вкус на устните й, на сънената й въздишка, на женствената й гъвкавост под него. Бе лежал буден и неспокоен до нея, докато Али спеше. Желаеше я, толкова я желаеше, че кръвта му кипеше.

И въпреки това, когато тя се събуди, Джона се усети, че се дави в нежност.

И въпреки това, когато Али се предаде, той се усети, че не иска и не може да я вземе.

Отдръпна се и я погали по бузата.

— Лош момент — каза Джона и стана от леглото.

— Аз… — Тя се прокашля. Тялото бе започнало да я боли, съзнанието й бе започнало да се замъглява. Сега се опитваше да се овладее. — Виж, ако имаш някакви тъпи идеи, че се възползваш от мен, не си прав.

— Не съм ли?

— Аз знам как да кажа да или не. И макар да съм ти благодарна, задето ме докара вкъщи, изслуша ме и не ме остави сама, не съм чак толкова благодарна, че да съм готова да ти се отплатя със секс. Имам прекалено високо мнение за себе си. По дяволите, имам прекалено високо мнение за секса.

Той се засмя и отново седна на ръба на леглото.

— Наистина си по-добре.

— Нали така казах. — Али се притисна към него, отметна назад косите си и се сгуши във врата му.

Пулсът му прескочи, в стомаха му избухна кълбовидна мълния.

— Това беше изкушаващо. — Имаше късмет, че може да говори, ала въпреки това непринудено я потупа по ръката и се изправи. — Обаче не, благодаря.

Първо дойде обидата и тя едва не изтърси нещо гадно. Но това я накара да си спомни за Денис и се сдържа.

— Добре. Имаш ли нещо против да попитам защо? — При така сложилите се обстоятелства въпросът изглеждаше разумен.

— По две причини.

Джона включи нощната лампа и видя как очите й отбранително се присвиха. И видът им го удари като юмрук в гърлото.

— Господи, колко си красива…

По гърба й полазиха тръпки.

— И затова не искаш да правиш любов с мен?

— Аз те желая. Достатъчно, за да започва да става болезнено. И това ме спира. — Разсеяно улови един кичур от косите й, нави го около пръста си, после го пусна. — Мисля за теб, Али, прекалено често, за да ми е добре. Обичам да се чувствам добре. Причина номер едно е, че не съм решил дали искам да се забърквам с теб. Ако направя и половината от много интересните неща, които ми идват наум да правя с теб, ще се забъркам.

Тя седна на пети.

— Предполагам, че знаеш как да прекратиш нещата, когато поискаш.

— Никога не съм имал проблеми. Ти обаче си проблем. Много просто.

Обидата и раздразнението бяха изчезнали.

— Това е забавно. Винаги съм те мислила за човек, който взема каквото иска и когато го иска, и по дяволите последствията.

— Не. Аз предпочитам да изчислявам, да елиминирам последствията и после да взема каквото искам.

— С други думи, аз те правя нервен.

— О, да. Смей се — кимна той. — Не мога да те обвинявам.

Али се засмя и вдигна вежди:

— Каза, че има две причини. Коя е втората?

— Това е лесно. — Джона пристъпи към леглото, наведе се и улови брадичката й. — Не обичам ченгетата — обясни той и леко докосна устни до нейните.

Когато понечи да се отдръпне от целувката, тя отърка тяло в неговото. Почувства го как потрепери. Никога не бе усещала нещо по-приятно.

— Да, ти си проблем — промърмори Джона. — Отивам си.

— Страхливец.

— Добре де, това ме оскърбява. Ала ще го преживея. — Отиде да си облече сакото, което бе преметнал на един стол, после си обу обувките.

Не просто се чувстваше по-добре, осъзна Али. Чувстваше се страхотно. Чувстваше се непобедима.

— Върни се и се бий като мъж.