Нора Робъртс - Нощен патрул

Сетивата му бяха изострени като бръснач. Мускулите на корема му се стегнаха в десетки твърди преплетени възли.

— Никакви увертюри, а?

— Ти каза, че бързаш. — Тя се повдигна на пръсти да захапе долната му устна и желание прониза цялото му тяло. — Та да не те бавя.

— Не харесвам сексуално агресивни жени.

Смехът й бе гърлен и предизвикателен.

— Ти не харесваш и полицаи.

— Точно така.

— Значи ще ти бъде много неприятно. Жалко. — Али се наведе и прокара език по врата му. — Искам да ме докоснеш. Искам да почувствам ръцете ти върху мен.

Джона продължаваше да ги държи отпуснати отстрани, но в съзнанието му те вече разкъсваха ризата й, вземаха я.

— Както казах, хубаво предложение, но…

— Чувствам как бие сърцето ти. — Тя тръсна глава и ароматът й го обля. — Чувствам колко ме искаш, колкото аз теб.

— Някои хора са се научили да не се поддават на определени желания.

Видя промяната в очите му, видя как леко потъмняха. Издаде се, помисли Али.

— А някои не са. — Отпи отново от виното и направи още една крачка напред. Той се дръпна. — Предполагам, че се налага да бъда груба.

Ужасен, че ще го накара да отстъпва, Джона рязко спря и едва не простена, когато тялото й се блъсна в неговото.

— Ще се озовеш в неудобно положение. Изпий си виното, детектив Флечър, и си върви у дома.

Сигурно си мислеше, че гласът му е рязък и студен. Ала бе дрезгав и напрегнат. А сърцето му се блъскаше бясно под юмрука й.

— Какъв беше този отговор, който ти винаги ми даваш? Не. Да, точно така. — Пресуши чашата и силата на виното запулсира неспокойно в нея. — Не — каза отново, хвърли чашата настрани и вкопчи ръка в колана на панталона му.

Той отново отстъпи, възбуден и вбесен.

— Престани да се държиш глупаво.

— Накарай ме да престана. — Тя отметна назад глава, хвана се с две ръце за врата му, подскочи и обви крака около кръста му. — Ела и ме накарай. Имаш много възможности. — Устните й се спуснаха към неговите и Али почувства дивата, чудесна смесица от страст и гняв. — Свали ме — прошепна и вплете ръце в косата му. — Довърши ме, довърши ме.

Кръвта му бушуваше. Усещаше върху езика си вкуса й, горещ и женствен, с лек аромат на вино.

— Търсиш си белята.

— Тогава… — Тя потърка устни в неговите, сякаш за да запечата вкуса си. — Дай ми я.

Самообладанието му се срути. Джона чуваше в главата си ехото от тътена. Сграбчи косите й, нави ги около ръката си и дръпна назад главата й. Али леко ахна.

— Чертата е премината. — Очите му вече не бяха студени. Блестяха, сякаш светкавица бе паднала върху езеро. — Ще ми дадеш всичко, което искам. Каквото не ми дадеш, ще си го взема. Това е условието.

Дишането й вече се бе ускорило.

— Съгласна съм.

Погледът му се спусна по дългата й нежна шия, после той впи зъби в нея.

Тялото й конвулсивно трепна от болка и удоволствие. И после тя, вкопчена в него, пропадна в сенките, в тъмнината.

Загуби дъха си, когато се озова на леглото, загуби контрол, когато тялото му покри нейното. А после, за момент, когато Джона разтвори ризата й, загуби ума си.

Като се бореше да запази самообладание, Али протегна ръка и се вкопчи в завивките на леглото.

— Чакай.

— Не.

Устата му бе върху гърдите й, устни, зъби и език. Тя се мъчеше да си поеме въздух, мъчеше се да намери силата, която само допреди миг бе нейна. Но се чувстваше замаяна, отвъд самообладанието, отвъд разума.

Ръцете му бяха върху нея, както бе поискала. И бяха твърди и бързи, и безмилостно разкриваха нейните слабости, тайните, които не бе подозирала, че има. После устните му се върнаха към нейните, горещи и алчни. Гърленият й стон издаваше колкото ужас, толкова и тържество. Привлечена от топлината, Али отговори на страстта със страст.

Полудя под него — извиваше се, мяташе се, протягаше ръце към него. Той не искаше нищо по-малко. Ако трябваше да съгреши, щеше да съгреши изцяло и напълно да се наслади на удоволствието преди наказанието.

Кожата й сякаш гореше под дланите му, под устните му. Джона копнееше за източените й чисти линии, за стегнатото й силно тяло, за нежните извивки. Претърколи се с нея върху широкото легло, вземайки каквото и както искаше.

Тя дръпна ризата му и копчетата отхвърчаха, после простена от диво удоволствие, когато плътта срещна плът. Потрепери, когато той я издърпа на колене. Ала не бе останал никакъв страх.

Виждаше очите му, хищния им блясък. Въздъхна накъсано и прокара ръце по гърдите му, по косата.

— Още — каза Али и впи устни в неговите.