Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Колко пъти си посещавал Лакшъри Тауърс?

— За първи път стъпвам там.

— Ясно — кимна тя. — Преди това не ти се е случвало да се срещнеш с Бренън там.

— Никога не съм се срещал с него. Нямах представа, че живее в тази сграда.

Хрумна й, че икономът отговаря спокойно както човек, който и друг път е бил разпитван. Хвърли поглед към Рурк, който безмълвно я наблюдаваше. Сигурна беше, че се е погрижил досието на Съмърсет да бъде чисто.

— Защо в деня на смъртта му си напуснал сградата през неохраняван изход?

— Не е вярно.

— Вярно е, защото записът показва как влизаш през централния вход. Но на нито един кадър не се вижда да излизаш от асансьора на етажа, където според думите ти живее госпожица Мъръл.

Икономът нетърпеливо махна с ръка и заяви:

— Но това е абсурдно.

— Пийбоди, моля те пусни диск 1-ВХ, кадър 12.

— Слушам, лейтенант. — Сътрудничката й пъхна диска в специалния прорез и мониторът на стената просветна.

— Обърни внимание на времето, по което е бил направен записът — отбелязано е в долния десен ъгъл — продължи Ив, докато за пореден път наблюдаваше как икономът прекосяваше елегантното фоайе на Лакшъри Тауърс. — Стоп — нареди тя, когато видя на монитора как вратата на асансьора се затвори зад гърба му. — Продължи с кадър 22. Обърни внимание на часа — повтори, — както и на табелката, указваща, че това е дванайсети етаж на Лакшъри Тауърс. Твърдиш, че апартаментът на познатата ти се намира на този етаж, нали?

— Да. — Икономът озадачено смръщи чело, докато гледаше записа. Вратите на асансьора не се отвориха, никой не излезе от кабината. Той почувства, че го облива ледена пот. След няколко минути извика: — Подправили сте записа. Сторили сте го нарочно, за да ме вкарате в клопка.

„Какво нахалство!“ — помисли си Ив, а на глас изрече:

— Точно така. Пийбоди ще потвърди, че когато разследвам някой случай, отделям повечето си време за подправяне на веществените доказателства така, че да ми послужат. — Усети, че я обзема гняв, скочи от мястото си и се облегна на масата. — Само че теорията ти пропада, приятелче, защото това е оригиналът, който изобщо не съм докосвала, а беше донесен от Пийбоди. При преглеждане на записа използвах копие на диска.

— Пийбоди също е ченге — присмехулно изрече икономът — и безпрекословно ще изпълни заповедите ви.

— Сега пък излиза, че сме заговорничили против теб. Пийбоди, чу ли най-големия майтап? Двете сме подправили веществените доказателства, за да съсипем живота на Съмърсет.

— Сигурен съм, че давате мило и драго да ме изпратите в затвора.

— В момента ми се иска точно това. — Тя се обърна и се опита да се овладее. Страхуваше се гневът да не надделее над разума й. — Призна, че си познавал Томас Бренън. Какви бяха взаимоотношенията ви, докато живеехте в Дъблин?

— Беше само един от мнозината младежи и девойки, които познавах.

— Какво ще кажеш за Шон Конрой?

— Същото се отнася и за него.

— Кога за последен път си бил в „Грийн Шамрок“?

— Никога не съм посещавал подобно заведение.

— Навярно не си знаел, че Шон Конрой работи там.

— Точно така. Дори не подозирах, че е напуснал Ирландия.

Тя изчака секунда преди да зададе следващия си въпрос:

— Може би твърдиш, че повече от дванайсет години не си разговарял с него.

— Да, лейтенант.

— Познавал си двете жертви, бил си в сградата на Бренън в деня на убийството му, засега нямаш алиби за времето, по което са извършени двете престъпления, и очакваш да повярвам, че си невинен.

Той студено я изгледа и заяви:

— Според мен вярвате само на онова, което ви харесва.

— Слушай, затъваш все по-дълбоко! — гневно възкликна тя, извади значката, която беше намерила в нощното шкафче на Шон Конрой и я хвърли на масата. — Какво означава това?

— Нямам представа.

— Католик ли си?

— Какво? О, не, унитарианец съм, но общо взето не съм много религиозен.

— Разбираш ли от електроника?

— Моля?

„Нямам избор“ — помисли си тя и зададе следващия си въпрос без да погледне към Рурк:

— Какви са служебните ти задължения?

— От най-различен характер.

— Случвало ли се е да приемеш или да изпратиш съобщение?

— Естествено.

— Следователно знаеш, че шефът ти притежава свръхмодерна апаратура за комуникации.

— Да, най-добрата на Земята и на останалите планети — гордо заяви икономът.

— Умееш ли да боравиш с нея?

— Да.

— Достатъчно опитен ли си да прикриеш източника, от който се предава дадено съобщение?