Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Надявах се да не те намесвам. Но след като устроиха капан на Съмърсет, нямаме друг изход, освен да потърсим помощта ти.

— Така значи — бавно изрече тя и издърпа ръката си от неговата. — Искаш да ти помогна — каква страхотна новина. — Изправи се и продължи: — Мислиш ли, че всичко, което току-що ми разказа, оневинява приятеля ти? Ако разглася информацията, със Съмърсет ще отидете в затвора по обвинение в предумишлено убийство.

— Съмърсет не е убивал никого — заяви Рурк с присъщото си хладнокръвие. — Аз съм истинският виновник.

— В момента най-важното е, че престъпникът е на свобода.

— Нима искаш да кажеш, че вярваш на Съмърсет?

„На този свят нямам по-близък от него“ — Ив сякаш отново чу думите на иконома.

— Да, вярвам му. Никога не би ти сторил зло, защото те обича.

Рурк понечи да каже нещо, отказа се и се втренчи в ръцете си. Простичките й, искрени думи дълбоко го бяха затрогнали.

— Не знам какво да правя — промърмори Ив повече на себе си, като че искаше да чуе собствения си глас. — Трябва да продължа с търсенето на веществени доказателства и стриктно да се придържам към правилника. — Извърна очи към Съмърсет и продължи: — Ще те обявя за заподозрян и ще те арестувам, ако се наложи. Единственият начин да си помогнеш е да ми кажеш цялата истина. Бъди сигурен, че всичко, което скриеш, ще се обърне срещу теб. Започвам разследването с вързани ръце, затова ми трябва помощта ти — обърна се тя към Рурк.

— Винаги можеш да разчиташ на мен.

— Нима? — Тя печално се усмихна. — Доказателствата, с които разполагам, говорят точно обратното. А аз вярвам само на тях, Рурк. — Приближи се до вратата, но преди да я отключи, добави: — Ще докажа невинността ти, Съмърсет, въпреки че изобщо не го заслужаваш. Ще го направя, защото го изисква професията ми. Защото има ченгета, които изпълняват дълга си. — Хвърли унищожителен поглед към Рурк и добави: — И защото си отварям очите на четири и мразя да ме лъжат.

После излезе и затръшва вратата.

Пийбоди знаеше кога трябва да държи устата си затворена. Забеляза, че след разговора в помещението за разпити началничката й беше в отвратително настроение. Очите на Ив горяха, лицето й беше мрачно, не проронваше нито дума.

По-младата жена реши да не дразни допълнително началничката си, която беше зад волана на раздрънканата полицейска кола — в противен случай собственият й живот щеше да бъде в опасност.

— Идиоти! — промърмори Ив и Пийбоди беше сигурна, че думите не се отнасят за групата туристи, които зяпаха витрините и за малко щяха да бъдат пометени от огромен автобус. — Иди, че вярвай на някого!

Сътрудничката й само се изкашля и се намръщи, когато забеляза как, обвити от облаци дим, на ъгъла на Десето авеню и Четирийсет и първа улица се сражаваха двама собственици на колички със скари, които се блъскаха с количките си. Разнесе се стържещ звук, звънтене на метал, внезапно лумна пламък. Минувачите се разбягаха като мравки.

— Да му се не види! — възкликна Пийбоди и примирено въздъхна, когато Ив спря колата и се затича към ъгъла, сетне с нежелание я последва. Усетиха миризмата на изгоряло месо. Продавачите спореха толкова ожесточено, че не забелязаха Ив, докато тя изблъска встрани единия и грабна пожарогасителя, прикрепен към по-близката количка.

Беше почти сигурна, че е празен, но този път беше сгрешила. Напръска с пяна количките и изгаси огъня, но вместо да й благодарят, продавачите я обсипаха с ругатни на италиански и на китайски. Сетне, забравили свадата си, се обърнаха към нея, готови да я нападнат, но забелязаха униформената Пийбоди, поради което се задоволиха само с хвърляне на кръвожадни погледи.

Пийбоди огледа насъбралите се зяпачи, смръщи чело и нареди:

— Разотивайте се! Нямате работа тук! — Обърна се към началничката си и прошепна: — Винаги съм мечтаела да кажа точно това.

Но Ив като че изобщо не я чу и лицето й остана сериозно, когато й заповяда:

— Наложи им глоба за нарушаване на обществения ред, та да те запомнят за цял живот!

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди въздъхна, когато началничката й закрачи обратно към колата.

През останалия път до Лакшъри Тауърс и двете мълчаха. Този път на смяна беше портиерът дроид, който с уважение кимна, когато Ив му показа значката си и мина покрай него. С Пийбоди се качиха в асансьора, който се стрелна към дванайсетия етаж.

Застанаха пред снежнобялата врата на апартамента на Одри Мъръл и Ив позвъни. След секунда им отвори стройна брюнетка с красиви зелени очи, усмихна се и недоумяващо ги изгледа.