Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Рурк, който я познаваше прекалено добре, разбра, че нещо не е наред. Без да бърза превключи компютъра на изчакване.

— Отново си прекалила с работата — промълви без да стане, докато я наблюдаваше как се приближава като ловец, дебнещ плячката си. — Пребледняваш, когато се преумориш, а това не ми харесва.

— Не съм преуморена! — сопна се тя. В момента не чувстваше нищо. Беше смазана от откритието, че човекът, когото безумно обичаше, на когото беше започнала да вярва, беше скрил истината от нея. — Каза ми, че не си имал връзка с Бренън или с Конрой. Отново те питам: свързвал ли си се с тях чрез някого?

Той наклони глава. Въпросът й го заварваше неподготвен. След миг промълви:

— Не съм. Томи предпочиташе да не се среща с хора, които да му напомнят миналото, а колкото до Шон… — Той сведе поглед към ръцете си, разпери пръстите си, сетне ги сви в юмруци. — Смятах, че не си струва да поддържам връзка с него.

— Погледни ме! — рязко изрече тя. — Погледни ме в очите! — Рурк вдигна глава. — Вярвам ти. Но не съм сигурна дали е защото си невинен или защото ми се иска да бъдеш.

Сърцето му се сви, когато усети подозрението й, но престорено спокойно отговори:

— Нямам какво повече да ти кажа. Може би предпочиташ да ме разпиташ в управлението…

— Изобщо не ми се иска да те разпитвам. Не се опитвай да се държиш важно с мен.

Той отвори инкрустираната кутия и си взе цигара, после промърмори:

— Казва се „високомерно“, лейтенант.

Ив стисна юмруци и се опита да се овладее.

— Защо Съмърсет е бил в Лакшъри Тауърс в деня на убийството на Томас Бренън?

Никога досега не беше виждала съпруга си напълно объркан. Беше щракнал запалката си, но забрави да я поднесе към цигарата си. Очите му, които допреди секунда искряха от гняв, станаха безизразни. Тръсна глава, като че да проясни съзнанието си, после остави на бюрото запалката и цигарата и смаяно промълви:

— Не може да бъде.

— Значи не си знаел… — Тя почувства, че краката й се подкосяват. Невинаги успяваше да отгатне истинските му чувства, тъй като Рурк умееше да се контролира. Но този път не беше съумял да прикрие смайването си. Пристъпи към него и повтори: — Не си знаел за посещението му. За какво беше подготвен? Какво очакваше да те попитам?

— Да не се отклоняваме от въпроса. — Отново беше придобил невъзмутимо изражение, но беше напрегнат като обтегната тетива. — Казваш, че Съмърсет е посетил Томи в деня на смъртта му, но това е невъзможно.

— Защо?

— Защото щеше да ми каже.

— Значи Съмърсет споделя всичко с теб, така ли? — Тя пъхна ръце в джобовете си и нетърпеливо закрачи из кабинета. — Близък ли беше с Бренън?

— Почти не го познаваше. Какво те кара да мислиш, че е бил там през същия ден?

— Разполагам с дисковете от системата за охрана на Лакшъри Тауърс. — Тя спря пред бюрото му. — На записа се вижда как в дванайсет на обяд Съмърсет влиза във фоайето на сградата, после се качва на асансьора. Но нито една камера не го е заснела да излиза от Лакшъри Тауърс. Според съдебния лекар смъртта на Бренън е настъпила около шест следобед. Но ръката му е била ампутирана в периода между дванайсет и четвърт и дванайсет и половина.

Рурк се приближи до масичката и си наля чаша бренди. Не му се пиеше, но трябваше да прави нещо, за да прикрие изненадата и смущението си. Загледа се в кехлибареното питие, а след няколко секунди промълви:

— Предполагам, че Съмърсет ти действа на нервите, Ив, че ти се струва… неприятен. — Той само повдигна вежда, когато тя презрително изсумтя. — Но в душата си знаеш, че е неспособен да извърши убийство, да измъчва с часове човешко същество. — Рурк отпи от брендито и добави: — Гарантирам, че Съмърсет не е убиец.

Ала Ив беше непреклонна. Решила бе да не се поддава на чувствата си.

— Щом гарантираш за него, кажи ми къде е бил от дванайсет до пет следобед на въпросната дата?

— Защо не го попиташ? — Той натисна копчето на някакъв монитор. — Съмърсет, моля те да дойдеш в кабинета ми. Моята съпруга иска да те попита нещо.

— Идвам веднага.

— От малък познавам Съмърсет — обърна се Рурк към Ив. — Разказах ти нашата история, доверих ти най-съкровената си тайна. А сега искам отново да ми се довериш и да повярваш, че той е невинен.

Сърцето й се сви, ала тя заяви:

— Не мога да си позволя лично отношение. Моля те, не го искай от мен.

— Но случилото се досега засяга лично теб. — Рурк се приближи до нея и нежно докосна страната й. — Както и мен.

Отпусна ръка, когато вратата се отвори.