Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Ив извади оръжието си и направи знак на Пийбоди да тръгне наляво.

— Ти идваш с мен — обърна се към Рурк и се заизкачва по витата стълба, като процеди: — После ще си поговорим задето не ме послуша и пристигна тук.

— Винаги съм на твое разположение — усмихнато заяви той и си помисли как ли би реагирала, ако знаеше, че в джоба му е скрит деветмилиметров автоматичен пистолет, който беше забранен от закона. Иронично си каза, че няма смисъл да разстройва любимата жена с маловажни подробности. Докато Ив претърсваше стая след стая и зорко оглеждаше всеки ъгъл, той здраво стискаше пистолета, готов да й се притече на помощ.

— Защо подобно луксозно жилище е необитавано? — поинтересува се тя, след като се увери, че всички помещения са празни.

— През следващата седмица започват да пристигат първите наематели. Къщата е дадена под наем на фирми от други планети, чиито шефове не обичат да отсядат в хотел. Осигуряваме им и персонал — дроиди или хора.

— Тук е много шик.

— Стараем се. — Докато слизаха по стълбите, той се обърна към Пийбоди:

— Откри ли нещо, полицай?

— Тук няма никого, освен няколко паяка, които навярно са щастливи да живеят сред този разкош.

— Паяци ли? — Рурк се намръщи, извади електронния си бележник и си записа да се свърже със службата за унищожаване на насекоми и гризачи.

— Къде се намира следващото жилище? — обади се Ив.

— Съвсем наблизо е. Ще ви заведа.

— По-добре ми дай кода и се прибери вкъщи.

Той нежно приглади косата й, сетне заяви:

— Няма да стане, скъпа.

Втората сграда беше построена доста навътре от улицата. Заобиколена беше от дървета и храсти, които образуваха висока ограда, отделяща къщата от съседните домове.

Ив изпита странно предчувствие. Каза си, че точно тук, в този богаташки квартал, където сградите бяха звукоизолирани и далеч от очите на любопитните, най-лесно би могло да бъде извършено убийство.

— На нашия човек това ще му хареса — прошепна тя, направи знак на Рурк да отключи, а на Пийбоди да заеме позиция от другата страна. Застана пред съпруга си и сама отвори вратата. Моментално усети познатата миризма и разбра какво се е случило.

Очевидно този път късметът беше изневерил на Шон Конрой. Земният му път беше приключил във великолепно обзаведен салон, намиращ се до малкото и елегантно фоайе. Лежеше по гръб, а кръвта му обагряше старинния килим на рози. Ръцете му бяха разперени в умолителен жест, дланите му бяха приковани към пода.

— Не докосвай нищо! — Ив сграбчи Рурк за рамото преди да е пристъпил прага. — Не бива да влизаш, за да не оставиш свои отпечатъци на местопрестъплението. Обещай ми, че ще се подчиниш, в противен случай ще те заключа отвън. С Пийбоди трябва да огледаме навсякъде.

— Няма да влизам. — Той се извърна с каменно лице, но в очите му проблясваха странни пламъчета. — Сигурен съм, че убиецът вече не е тук.

— Знам, но все пак ще претърсим къщата. Пийбоди, заеми се с помещенията в задната част, аз ще прегледам стаите на горния етаж.

Очакванията й се оправдаха — не откриха никого. Искаше й се да остане насаме с Рурк, затова изпрати сътрудничката си за чантичката с инструменти, които използваше на местопрестъплението.

— Убиецът сякаш ти има зъб и иска да те засегне.

— Постигнал е целта си — промърмори Рурк. — Израснал съм с Шон, познавах родителите му. С по-малкия му брат сме връстници. Преследвахме едни и същи момичета из дъблинските улици и ги целувахме в парковете. Не съм се виждал с Шон от дълги години, но винаги съм го смятал за приятел.

— Вината е моя. Не успях да попреча на убиеца.

Рурк безмълвно поклати глава и се втренчи в човека, с когото беше прекарал детството си. Помисли си, че Шон е още един представител на поколението без истински дом и родина.

Ив се обърна, извади комуникатора си и се свърза с диспечера, за да съобщи за убийството.

Напръска ръцете и обувките си с предпазен спрей и коленичи в локвата кръв. Ясно беше, че смъртта на Шон Конрой е била бавна и мъчителна. Вените и гърлото му бяха прерязани, но не дълбоко, поради което кръвта му е изтичала в продължение на часове. Беше разрязан с почти хирургическа прецизност от гръдната кост до чатала, при което навярно болката е била невероятна, а смъртта е настъпила след доста време. Дясното му око беше извадено, а езикът му отрязан.

Уредът показа на Ив, че Шон е умрял преди по-малко от два часа; тя знаеше, че преди да го погълне вечната тъмнина, жестоко е страдал и се е опитвал да вика за помощ.