Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Кой обслужва масите след свършването на твоята смяна?

— Шинийд. Идва в шест, работим два часа заедно, после тя продължава, докато затворим, фамилията й е Дъгин и доколкото знам, живее наблизо, на Осемдесет и трета улица. Когато има много клиенти, един дроид помага на Шон на бара. Шефът го използва само когато е необходимо, щото поддържането му било скъпо.

— Слушай, Морийн, забелязала ли си през последните една-две седмици някой нов посетител, който разговаря с Шон?

— От време на време се мярват нови посетители и като им хареса, идват отново. Има ги всякакви — мълчаливи, бъбриви… Повечето разговарят с Шон, щото много го бива като барман. Не съм забелязала обаче нещо подозрително.

— Добре, можеш да се върнеш към работата си. Възможно е да се наложи отново да си поговорим. Непременно ми се обади, ако си спомниш нещо важно.

— Обещавам. Ама да знаете, че Шон не е направил нищо лошо, лейтенант — добави тя. — Не е лош човек, само е глуповат.

— Глуповат… — повтори Ив и се втренчи в значката. — И без късмет. — Обърна се към Пийбоди и нареди: — Искам някой униформен да наблюдава заведението в случай, че съм сгрешила и че Шон е използвал целия ден за някаква сделка или пък е бил при любовницата си. А ние с теб ще проверим дали Шинийд Дъгин е по-наблюдателна от Морийн.

— Онзи с гатанките каза, че ти дава срок до довечера.

Ив стана и прибра значката, сетне промълви:

— Нищо чудно да ме е излъгал.

Шинийд Дъгин запали тънка сребриста цигара, присви зелените си очи и издуха ароматния дим право в лицето на Ив.

— Мразя да разговарям с ченгета.

— Аз пък мразя да разговарям с гадняри, но години наред ми се налага да правя точно това — кротко изрече Ив. — Но може би предпочиташ да те разпитам в полицейското управление?

Шинийд сви кокалестите си рамене и халатът й от материя с щамповани макове се разтвори на гърдите й. Тя разсеяно го пристегна, обърна се и зашляпа с босите си крака към единствената, претъпкана стая в апартамента.

Мебелировката беше оскъдна: неоправено сгъваемо легло, от което младата жена очевидно беше станала при позвъняването на Ив, два стола и две тесни масички. Ала върху всички свободни повърхности, включително върху перваза на прозореца, бяха поставени различни вещи, коя от коя по-безвкусна. Ив забеляза, че домакинята има слабост към статуетки на рошави кученца и котенца. Абажурите с пискюли на двете нощни лампи бяха потънали в прах. На пода бяха хаотично нахвърляни килимчета, напомнящи парченца от картинна мозайка. Шинийд се настани с кръстосани крака върху леглото, придърпа огромния стъклен пепелник, с който спокойно би могла да убие човек, широко се прозина, а сетне се сопна:

— Казвай.

— Интересувам се кога за последен път си видяла Шон Конрой.

— Снощи. Работя нощем, а през деня спя. — Тя почеса лявото си стъпало.

— Спомняш ли си с кого е разговарял? Някой клиент направи ли ти по-особено впечатление?

— Не. Клиентите идват, поръчват си едно питие или цяла бутилка, а ние с Шон ги обслужваме. Защо ме разпитваш, да не би да съм направила нещо незаконно?

Ив махна от стола дрехите, които обитателката на жилището навярно беше захвърлила в продължение на цяла седмица, и нареди на Пийбоди да вдигне щорите.

Когато слънчевите лъчи озариха стаята, Шинийд закри очите си с длани и извика:

— Господи! Май искаш да ме убиеш! — Въздъхна и добави: — Слушай, ченге, признавам, че Шон обича чашката, но това е единствената му слабост.

— Разбрах, че е отишъл в стаята си по време на почивката между двете смени. Забеляза ли някой да го придружава?

— Не. Плащат ми да обслужвам клиентите, не да дебна кой какво прави. Хей, защо ми задаваш този въпрос? — Отпусна ръце и разтревожено се загледа в Ив. — Да не би нещо лошо да се е случило с Шон?

— Точно това се опитвам да открия.

— Ако питаш мен, снощи му нямаше нищо, дори беше в отлично настроение. Спомена, че му предлагали някаква допълнителна работа, от която щял да изкара добри пари.

— Каква работа?

— Да обслужва бара по време на някакъв тежкарски купон. Шон си пада по тия работи. — Шинийд изгаси цигарата си и моментално запали нова. — След почивката се появи ухилен до уши. Обеща да препоръча и мен, ако проявявам интерес.

— Спомена ли на кого ще те препоръча?

— Честно казано не му обърнах внимание. Той все витае из облаците. Каза, че празненството било организирано от някаква голяма клечка.

— Напрегни си паметта, Шинийд. Шон се е раздрънкал, бил е доволен от себе си… Сигурна съм, че ти е казал името на важната персона.