Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Икономът влезе в кабинета. Посребрената му коса беше гладко сресана, черният му костюм бе безупречно изгладен, а обувките му бяха излъскани до блясък.

— Лейтенант — изрече с кисела гримаса, сякаш думата му засядаше на гърлото. — Какво обичате?

— Искам да знам защо вчера по обяд си бил в Лакшъри Тауърс.

Той се втренчи в нея така, като че беше прозрачна и стисна устни. Сетне надменно изрече:

— Не е ваша работа.

— Грешиш — именно моя работа е. Защо се срещна с Томас Бренън?

— С Томас Бренън ли? Та аз почти не го познавам. Не съм го виждал откакто напуснахме Ирландия.

— Тогава какво търсеше в Лакшъри Тауърс?

— Не разбирам какво общо има между Томи и посещението ми в онази сграда. В свободното си време мога да правя всичко… — Той замълча, погледна към Рурк и очите му се разшириха. — Да не би… Томи да е живял в Лакшъри Тауърс?

— Разговаряш с мен. — Ив застана помежду им, с лице към Съмърсет. — Отново те питам какво правеше там в дванайсет на обяд.

— Една моя позната живее в Лакшъри Тауърс. Бяхме се уговорили да обядваме заедно и да отидем на следобедно представление.

— Добре. — Чувствайки огромно облекчение, Ив извади записващото си устройство. — Как се казва дамата?

— Одри. Одри Мъръл.

— В кой апартамент живее?

— Номер 1218.

— Тя ще потвърди ли, че сте се срещнали в дванайсет и сте прекарали заедно следобеда?

Бледото лице на Съмърсет постепенно пребледня още повече и той заприлича на мъртвец. От устата му се отрони една-единствена дума:

— Не.

— Моля? — Ив вдигна поглед и не възрази, когато Рурк наля на иконома чаша бренди.

— Одри… госпожица Мъръл не беше вкъщи. Почаках я малко, после разбрах, че е… че й се е случило нещо не предвидено.

— Колко време я чака?

— Трийсет-четирийсет минути. — Страните му поруменяха от смущение. — После си тръгнах.

— Излязъл си през централния вход, нали?

— Разбира се.

— Само че охранителната камера не те е заснела да минаваш обратно през фоайето. Може би си използвал друг изход.

— Не съм.

Ив прехапа устни. Беше му подсказала как да излъже, но той не го бе сторил.

— Добре, да речем, че е така. Къде отиде после?

— Вече не ми се ходеше на театър, затова реших да се отбия в парка.

— Чудесно алиби, няма що. — Тя приседна на ръба на бюрото. — Мога ли да знам в кой парк си бил?

— В Сентръл Парк. Разгледах една изложба на открито.

— Но нали валеше?

— Организаторите бяха издигнали специални куполи над произведенията на изкуството.

— А как се придвижи от Лакшъри Тауърс до парка?

— Пеша.

Ив почувства, че главата й ще се пръсне от болка, но продължи разпита:

— Вървял си пеш под проливния дъжд, така ли?

— Да — едносрично отговори икономът и отпи от брендито си.

— Разговаря ли с някого? Срещна ли някой познат?

— Не.

— По дяволите — прошепна тя и машинално потърка слепоочията си. — Къде беше снощи в дванайсет?

— Ив… — Смразяващият й поглед накара Рурк да замлъкне.

— Не се бъркай в работата ми, Рурк. Не ми пречи да изпълнявам задълженията си. Съмърсет, беше ли вчера около полунощ в „Грийн Шамрок“?

— Бях си в леглото и четях книга.

— Каква е връзката ти с Шон Конрой?

Икономът рязко остави чашата си на бюрото и се втренчи в Рурк през рамото й.

— Познавам го от Дъблин, но не съм го виждал дълги години, откакто беше момченце. Да разбирам ли, че и той е мъртъв?

— Някой, който се е представил за служител на Рурк, го е подмамил в една необитавана къща, собственост на съпруга ми, приковал го е към пода и го е рязал парченце по парченце, като го е оставил да умре от кръвоизлив. — Тя забеляза потресеното лице на Съмърсет и доволно кимна — целта й беше да го шокира. — Ако не си осигуриш солидно алиби, което да потвърдя, ще се наложи да те подложа на официален разпит.

— Нямам алиби.

— Гледай да измислиш нещо, защото утре сутринта в осем те искам в полицейското управление.

Той я погледна и в очите му се четеше горчивина.

— Ще ви достави огромно удоволствие да ме разпитате, нали?

— Отдавна чакам щастието да ми се усмихне, но никога не съм вярвала, че ще те разпитвам като главен заподозрян в извършване на две жестоки убийства. Почти не се смущавам от факта, че утре до обяд медиите ще разтръбят за връзката ти с Рурк. — Тя се извърна и тръгна към вратата, разделяща двата кабинета.

— Ив — промълви Рурк. — Трябва да поговорим.

— Не сега. — Затръшна вратата, сетне включи заключващия механизъм.