Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Ще се опитам да го задържа — обеща Ноел. — Колкото мога по-дълго.

След три седмици Израел Кац й телефонира.

— Не ми се обаждаш. Питам се дали си забравила?

— Не — отвърна Ноел, — непрекъснато мисля за това.

— Как се чувстваш?

— Прекрасно.

— Гледах календара. Май е време.

— Още не съм готова — рече Ноел.

След три седмици Израел Кац отново й се обади.

— Искаш ли да вечеряме заедно? — попита той.

— Добре.

Определиха си среща в евтино кафене на улица „Ша Ки Пеш“. Ноел щеше да предложи по-хубав ресторант, но си спомни думите на Израел, че стажант-лекарите нямат много пари. Когато тя пристигна, той вече я чакаше. По време на вечерята бъбриха за незначителни неща и чак когато им поднесоха кафето, Израел заговори за това, което му беше в ума.

— Все още ли искаш да направиш аборт? — попита я той.

Ноел го погледна изненадано.

— Разбира се.

— Тогава трябва да стане веднага. Вече си в третия месец.

Тя поклати глава.

— Не, още не, Израел.

— Това първа бременност ли ти е?

— Да.

— Нека ти обясня нещо, Ноел. До третия месец абортът обикновено е лесна работа. Зародишът не е напълно оформен и е необходим само кюртаж, но след третия месец — той се поколеба — това вече е друга операция и става опасно. Колкото по-дълго чакаш, толкова по-опасно става. Искам да го направиш сега.

Ноел се наведе напред.

— Как изглежда бебето?

— Сега ли? — Той сви рамене. — Просто куп клетки. Разбира се, има си всички заченки на човешко същество.

— А след третия месец?

— Зародишът започва да се превръща в индивид.

— Може ли да чувства?

— Реагира на удари и силни шумове.

Тя не помръдваше, впила очи в неговите.

— Може ли да чувства болка?

— Предполагам. Но то е защитено от околоплодните води. — Внезапно Кац почувства тревога и смущение. — Не е много лесно да бъде наранено.

Ноел сведе очи и се загледа в масата, мълчалива и замислена.

Израел Кац я изучава известно време и после стеснително продума:

— Ноел, ако искаш да запазиш бебето, но се страхуваш, че ще бъде без баща… е, аз бих искал да се оженя за теб и да дам името си на детето.

Изненадана, тя вдигна очи.

— Вече ти казах. Не желая това дете. Искам да абортирам.

— Тогава направи го, за Бога! — избухна Израел. Осъзна, че другите посетители го гледат, и снижи глас. — Ако почакаш още малко, в цяла Франция няма да намериш лекар, който би го направил. Нима не разбираш? Ако почакаш още, може да умреш!

— Разбирам — тихо продума Ноел. — Ако искам да запазя детето, каква храна би ми препоръчал?

Объркан, той прокара пръсти през косата си.

— Много мляко и плодове, крехко месо.

Вечерта на път за къщи Ноел мина през пазара на ъгъла и купи два литра мляко и голям кашон пресни плодове.

След десет дни отиде в канцеларията при мадам Роз, каза й, че е бременна, и помоли за отпуска.

— За колко време? — попита мадам Роз, оглеждайки фигурата й.

— Шест-седем седмици.

Мадам Роз въздъхна.

— Сигурна ли си, че постъпваш правилно.

— Сигурна съм — отговори Ноел.

— Мога ли да направя нещо за теб?

— Не.

— Добре. Върни се при мен веднага щом можеш. Ще кажа на касиерката да ти даде аванс.

— Благодаря, мадам.

Следващия месец Ноел излизаше от жилището си само за да купи продукти. Не чувстваше глад и ядеше много малко, но заради бебето пиеше огромни количества мляко и се тъпчеше с плодове. Не беше сама в апартамента си. Бебето беше с нея и тя непрекъснато му говореше. Знаеше, че е момче, точно както беше разбрала и че е бременна. Беше го нарекла Лари.

— Искам да пораснеш голям и силен — говореше тя, пиейки млякото, — искам да си здрав… здрав и силен, когато умреш.

Лежеше в леглото и замисляше отмъщението срещу Лари и сина му. Това в тялото й не беше част от нея. То принадлежеше на Лари и тя щеше да го убие. Беше единственото, което й бе оставил, и Ноел щеше да го унищожи, точно както той се беше опитал да унищожи нея.

Колко малко я разбираше Израел Кац! Не я интересуваше безформеният зародиш, който не чувстваше нищо. Ноел искаше изчадието на Лари да усети това, което ще му се случи, да страда, както беше страдала тя. Сега булчинската рокля висеше до леглото й, винаги пред очите я, талисман на злото, напомнящ за неговото предателство. „Първо синът на Лари, после и Лари!“

Телефонът често звънеше, но Ноел лежеше, потънала в мечтите си, и не го вдигаше. Беше сигурна, че Израел Кац се опитва да се свърже с нея. Една вечер на вратата започна да се чука. Ноел лежеше и не обръщаше внимание, но чукането продължаваше и най-после тя стана и отвори. Беше Израел Кац — на лицето му беше изписана тревога.