Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Какво си се замислила? — попита той.

О, страхотен е! Добре де, какво, като не е най-остроумният събеседник на света? Нали не е тръгнала с него за това? Ласкаво го погледна.

— Просто си мислех за теб.

И се сгуши до него. Той се ухили:

— Наистина беше успяла да ме заблудиш, Кати.

— Така ли?

— Смятах те за доста сдържана — искам да кажа, мислех, че не се интересуваш от мъже.

„Думата, която търсиш, е лесбийка“ — помисли си Катерин, но на глас каза:

— Просто съм по-придирчива към времето и мястото.

— Радвам се, че си избрала мен.

— Аз също.

Така си беше. Наистина. Беше сигурна, че Рон го бива в леглото. Изпробван и одобрен от всички похотливи студентки в радиус от сто и петдесет мили. Щеше да бъде унизително, ако първото й сексуално преживяване беше с някой неопитен като нея. А Рон имаше майсторско свидетелство. След тази нощ вече нямаше да нарича себе си „Света Катерина“. Вместо това може би щеше да се прочуе като „Катерина Велика“. И този път вече щеше да знае какво означава „Велика“. Ще бъде фантастична в леглото. Номерът беше да не се паникьосва. Скоро щяха да й се случат всички прекрасни неща, написани в малките зелени книжки, които криеше от майка си и баща си. Тялото й щеше да се превърне в инструмент, изпълнен с прелестна музика. О, тя знаеше, че първия път малко ще я заболи — винаги е така. Но ще внимава Рон да не разбере. Ще прави движения с ханша си, защото мъжете не обичат, когато жената просто лежи неподвижна. А щом Рон проникне в нея, ще прехапе устни, за да потули болката, и ще я прикрие със сексуален стон.

— Какво?

Ужасена, Катерин се обърна към Рон и осъзна, че е извикала на глас.

— Ами… не съм казала нищо.

— Издаде някакъв странен стон.

— Така ли? — Тя се опита да се засмее.

— Ти си някъде на милиони мили оттук.

Катерин анализира репликата и реши, че не й харесва. Трябваше да се опита да се държи като Джийн-Ан. Сложи ръка върху неговата и се премести по-близо.

— Ето, тук съм.

Стараеше се да направи гласа си по-гърлен — като на Джийн Артър в „Тази проклетия Джейн“.

Рон я погледна объркан, но на лицето й беше изписан само пламенен ентусиазъм.

„Лъм Фонг“ беше мрачен долнопробен китайски ресторант, разположен точно под железопътната естакада. През цялото време се чуваше грохотът на влаковете, минаващи отгоре, а съдовете дрънчаха. Беше като хилядите други китайски ресторанти из цяла Америка, но Катерин внимателно поглъщаше детайлите в сепарето им, запаметяваше евтините тапети на точки, очукания порцеланов чайник, петната от соев сос по масата.

Келнерът, дребен китаец, попита дали ще пият нещо. Няколко пъти в живота си Катерин беше опитвала уиски и то не й хареса, но сега беше Нова година, Четвърти юли, Края на девствеността й. Редно беше да го отпразнува.

— За мен коктейл с уиски и с черешка.

Черешка! О, Боже, как само се издаваше!

— Скоч със сода — каза Рон.

Келнерът се оттегли с поклон. Катерин се чудеше дали е истина, че на азиатките органите им са напряко.

— Не знам защо досега не сме станали приятели — говореше Рон. — Всички смятат, че си най-умното момиче в университета.

— Хората все преувеличават.

— И си дяволски хубава.

— Благодаря — опита се тя да говори като Катрин Хепбърн в „Алис Адамс“ и многозначително го погледна в очите.

Вече не беше Катерин Алегзандър. Беше сексмашина. Беше на път да се приобщи към своите сестри Мей Уест, Марлене Дитрих, Клеопатра.

Келнерът донесе питиетата и тя нервно обърна своето на един дъх. Рон я гледаше изненадан.

— По-полека — предупреди я той. — Това е доста силно.

— Мога да нося — самонадеяно го успокои Катерин.

— Още по едно — поръча Рон на келнера, пресегна се през масата и я погали по ръката.

— Странно, всички съученици са имали погрешна представа за теб.

— Погрешна ли? И таз добра, никой не ме е имал.

Той я зяпна. „Кротко, не се прави на много умна. За леглото мъжете предпочитат момичета с прекалено развити млечни жлези и седалищни мускули, а и с недоразвит главен мозък.“

— Аз… отдавна си падам по теб — бързо изрече тя.

— Пазила си го в дълбока тайна. — Рон измъкна бележката, която му беше дала, и я разгъна. — „Опитай касиерката ни“ — прочете той и се разсмя. — Засега ми харесва повече от банановия десерт.

Поглади с длан ръката й и докосването му предизвика тръпка по гръбнака й, точно както пишеше в книгите. Може би след тази нощ тя щеше да напише сексуално ръководство за всички бедни тъпи девственици, които не знаят какво изпускат в този живот. След втората чаша Катерин започна да изпитва съжаление към тях.