Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Лос Анджелис, 1996

Обадиха му се около девет и половина.

— Кола 8А73. Обадете се, моля.

— Да, тук е кола 8А73.

Полицаят се прозя в радиото. Беше изкарал дълга, отегчителна нощ в патрулиране из Западен Холивуд и мечтаеше да се прибере у дома и да си легне.

— Какво става? — попита той.

— Обадиха се на 911. Жена. Истерична.

— Сигурно е съпругата ми — пошегува се полицаят. — Вчера забравих годишнината ни и сега иска да натъпче топките ми в буркан.

— Жена ти испанка ли е?

— Не.

— Значи не е тя.

Той се прозя отново.

— Адрес?

— „Лома Виста“ №24.

— Хубав квартал. Какво е станало? Да не би слугинята да е пропуснала да намаже достатъчно хайвер на препечената й филийка?

Диспечерът се засмя.

— Вероятно е ДН.

Домашно насилие.

— Вероятно?

— Дамата пищеше така зловещо, че бе трудно да разбереш какво казва. Изпращаме подкрепление, но вие сте най-близо. След колко време можете да сте там?

Полицаят се поколеба. Мики, партньорът му, се бе измъкнал от смяната им рано, за да се позабавлява с поредната курва от булевард „Холивуд“. Мики сменяше проститутките така, както другите мъже си сменят чорапите. Полицаят знаеше, че не бе редно да го покрива, но Мики бе адски чаровен и да му откажеш бе все едно да се опитваш да плуваш срещу течението.

Как да постъпи? Ако признаеше, че е сам, щяха да ги уволнят и двамата. Но пък алтернативата да се появи сам при случай на домашно насилие също не бе съблазнителна. Вбесените съпрузи обикновено не бяха почитатели на полицията.

Майната му.

— Ще сме там след пет минути.

Надяваше се, че курвата на Мики си струваше.

„Лома Виста“ №24 се оказа огромно имение в стила на испанските мисии от двайсетте години, издигащо се високо на холивудските хълмове. Дискретната, обраснала с бръшлян порта, вградена в петметровата ограда, не разкриваше разкоша отвъд нея: красиво извиващ се път и просторни, равно окосени ливади, които напомняха повече за кънтри клуб, отколкото за частен дом.

Полицаят почти не забеляза луксозния имот. Търсеше местопрестъплението.

Отворена порта.

Открехната предна врата.

Никакви следи от взлом.

Мястото беше зловещо тихо. Той извади пистолета си.

— Полиция!

Не последва отговор. Когато ехото от собствения му глас замря, някъде отгоре се разнесе нисък стон, който напомняше за завиращ чайник. Той се качи нервно по стълбите.

Дяволите да те вземат, Мики.

— Полиция! — изкрещя отново, този път по-високо.

Стонът идваше от една от спалните. Полицаят се втурна вътре с насочен напред пистолет. Какво, мамка му? Чу женски писък, после гнусния трясък на собствения му череп, който се удари в пода. Дървените дъски бяха хлъзгави като намазани с олио.

Но не бяха намазани с олио.

Бяха подгизнали от кръв.

Детектив Дани Макгуайър от отдел „Убийства“ се опита да прикрие раздразнението си. Думите на слугинята звучаха напълно откачено.

— Pudo haber sido el Diablo! El Diablo! 1 1 Трябва да е Дяволът! Дяволът! (исп.). — Б.пр.

Той си напомни, че вината не е нейна. Горката жена била съвсем сама в къщата, когато ги намерила. Нищо чудно, че все още бе в истерия.

— Esa pobre mujer! Quien podia hacer una cosa terrible como esa? 2 2 Горката жена! Кой би могъл да й причини такова ужасно нещо? (исп.). — Б.пр.

След шест години в отдел „Убийства“ бе нужно нещо доста страховито, за да се свие стомахът на детектив Дани Макгуайър. Но това свърши работа. Докато оглеждаше клането пред очите си, Дани усети как хамбургерът, който бе изял по-рано в „Ин анд Аут“ 3 3 Верига ресторанти за бързо хранене. — Б.пр. , се мъчеше да си проправи път нагоре към устата му. Нищо чудно, че полицаят, пристигнал първи на местопрестъплението, бе повърнал. Пред очите му се разкриваха кошмарните действия на маниак.

Ако не беше карминеночервеното море от кръв по пода, можеше да прилича на обир. Спалнята бе преобърната наопаки, чекмеджетата — отворени, кутиите за бижута — опразнени, а дрехи и снимки бяха разхвърляни навсякъде. Но истинският ужас лежеше в подножието на леглото. Два трупа — мъжки и женски. Първата жертва, стар мъж по пижама, бе с прерязано няколко пъти гърло. Ударите бяха нанасяни толкова жестоко, че главата му бе почти напълно отделена от врата. Беше овързан като животно в кланица с нещо, което приличаше на въжета за катерене. Който и да го бе убил, беше завързал обезобразения му труп за голото тяло на втората жертва — жената. Много млада и много красива жена, ако се съдеше по идеално стегнатата й фигура. Лицето й обаче бе така зловещо размазано, че бе трудно да прецениш хубостта му. Един поглед към окървавените й бедра и слабини показваше съвсем ясно, че жената бе жестоко изнасилена.