Сидни Шелдън: Ангел на мрака

Детектив Дани Макгуайър притисна ръка към устата си и се приближи до труповете. Миризмата на прясна кръв бе зашеметяваща. Но не тя го накара да подскочи.

— Донеси нож! — нареди той на слугинята.

Тя го изгледа тъпо.

— Cuchillo — обясни той. — Веднага! И някой да повика линейка. Тя още диша.

Ножът бе донесен. Дани Макгуайър предпазливо започна да реже въжетата, които свързваха мъжа и жената. Докосването му очевидно събуди жената. Тя заплака тихо, от време на време изпадаше в безсъзнание и се будеше отново. Дани се наведе към нея и устата му се доближи до ухото й. Въпреки раните й той не можеше да не забележи колко красива бе тя, тъмнокоса, с налети окръглени гърди и меката нежна кожа на дете.

— Аз съм полицай — прошепна той. — Вече сте в безопасност. Ще ви отведем при лекар.

Когато въжетата се разхлабиха, главата на стареца се залюля зловещо върху рамото на Дани, досущ страховита маска за Хелоуин. Той едва се сдържа да не повърне.

Един от хората му го потупа по рамото.

— Определено е обир, шефе. Касата е изпразнена. Бижутата са изчезнали, както и някои картини.

Дани кимна.

— Имената на жертвите?

— Къщата принадлежи на Андрю Джейкс.

Джейкс. Името му звучеше познато.

— Търговец на произведения на изкуството.

— А момичето?

— Анджела Джейкс.

— Дъщеря му?

Ченгето се засмя.

— Внучката му?

— Не, шефе. Съпругата му.

Ама че съм тъпак, помисли си Дани. Разбира се, че е съпругата му. Все пак сме в Холивуд. Дъртият Джейкс сигурно струва цяло състояние.

Най-после въжетата поддадоха. Докато смъртта ни раздели , помисли си Дани, когато Анджела Джейкс се изтърколи от трупа на съпруга си в ръцете му. Той съблече палтото си и я наметна с него, за да прикрие голотата й. Жената отново бе в съзнание и трепереше.

— Всичко е наред — каза й той. — В безопасност сте. Анджела, нали?

Момичето кимна безмълвно.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи, скъпа?

Тя вдигна очи към него и за първи път Дани видя добре раните й. Две страхотно насинени очи, едното от които бе напълно затворено, и разкъсвания по цялата горна част на тялото. Драскотини. Сигурно се е борила свирепо , помисли си Дани.

— Той ме нарани.

Гласът й прозвуча като тих шепот. Усилието да говори явно я изтощи.

— Карай спокойно.

Тя замълча и Дани зачака.

— Каза, че ще пусне Андрю, ако… ако аз…

Тя забеляза кървавия труп на мъжа си и захлипа отчаяно.

— Някой да го покрие, за бога — рязко нареди Дани.

Как можеше да накара момичето да говори смислено, когато този труп от кошмар лежеше наблизо?

— Не можем, шефе. Не още. Криминолозите не са приключили.

Дани изгледа убийствено сержанта.

— Казах да го покриете.

Сержантът се стресна.

— Слушам.

Метнаха одеяло върху трупа на Андрю Джейкс, но вече бе прекалено късно. Съпругата му бе изпаднала в силен шок и се люлееше напред-назад с помътени очи, като си мърмореше нещо. Дани не бе сигурен какво точно казваше. Звучеше като: „Нямам живот“.

— Линейката дойде ли вече?

— Да, шефе. Току-що пристигна.

— Добре.

Детектив Дани Макгуайър се отдалечи от жертвата и събра хората си около себе си.

— Тя се нуждае от лекар и психиатър. Полицай Менендес, вие ще отидете с нея. Уверете се, че съдебният лекар ще я види пръв и ще вземе пълна проба за изнасилване.

— Разбира се, шефе.

Утре детектив Дани Макгуайър щеше да разпита Анджела Джейкс подробно. Днес тя не бе в състояние да говори.

— Отведете и слугинята — добави той. — Не мога да мисля, докато тя вие в ухото ми.

Кльощав рус младеж с очила с рогови рамки влезе в стаята.

— Съжалявам, че закъснях, шефе.

Детектив Дейвид Хенинг имаше вид на типичен зубрач, но притежаваше един от най-логичните анализаторски мозъци в полицията. Детектив Дани Макгуайър се зарадва, когато го видя.

— А, Хенинг, чудесно. Обади се на застрахователите и ми донеси списък на всичко откраднато. После провери заложните къщи и интернет страниците, за да видим какво ще се появи там.

Хенинг кимна.

— Някой да се свърже с фирмата за охрана. Къща като тази би трябвало да е натъпкана с аларми и какво ли не още, но изглежда, че убиецът просто си е влязъл най-спокойно.

Полицай Менендес се намеси:

— Слугинята спомена, че чула силен трясък около осем вечерта.

— Изстрел?

— Не. И аз я попитах същото, но тя обясни, че звучало повече като шум от падане на мебел. Тръгнала нагоре да провери, но госпожа Джейкс я спряла и казала, че тя ще се качи.