Сидни Шелдън - Непознат в огледалото

Това е художествена измислица. Освен имената на действителните личности, всички герои са измислени.

В една неделна утрин на ноември 1969 ред странни и необясними събития се случиха на борда на петдесет и пет хиляди тонния луксозен лайнер „С. С. Бретан“, докато се готвеше да отплава от Ню Йоркския пристан за Хавър.

Клод Десар, главен интендант на „Бретан“, способен и свръхпунктуален човек, държеше, както обичаше да казва, един „стегнат кораб“. По време на петнайсетгодишната си служба на борда никога не беше попадал в ситуация, от която да не може да излезе дискретно и с успех. Като се има предвид, че „С. С. Бретан“ беше френски кораб, това наистина бе голяма чест. Но точно този ден сякаш хиляди дяволи бяха направили заговор срещу него. Малка утеха за чувствителната му галска гордост бе фактът, че напрегнатите разследвания, проведени след това от американския и френския клонове на Интерпол, както и от вътрешната охрана на парахода, не успяха да открият и най-малкото задоволително обяснение на случилото се през този ден.

Поради широката известност на имената, замесени в тази история, тя се появи на първа страница на вестниците по целия свят, но мистерията остана неразкрита.

Колкото до Клод Десар, той напусна Компани Транс-Атлантик и отвори бистро в Ница, където не се умори да съпреживява с клиентите си този странен, незабравим ноемврийски ден.

Всичко започна, спомняше си Десар, с пристигането на цветята, изпратени от Президента на Съединените Щати.

Час преди отплаването, официална черна лимузина с правителствени номера спря на Кей 92 в долната част на река Хъдзън. Мъж в пепелявосив костюм слезе от колата с букет от трийсет и шест рози сорт „Стърлинг Силвър“. Той се отправи към изхода на дока и размени няколко думи с Ален Сафор, дежурен офицер на „Бретан“. Цветята бяха церемониално предадени на Жанин, младши палубен офицер, която ги поднесе където трябва и след това се обади на Клод Десар.

— Мислех, че ще искате да знаете — докладва Жанин. — Рози от Президента за мадам Темпъл.

Джил Темпъл. През последната година снимката й се появи на първа страница на всекидневниците и на кориците на списанията от Ню Йорк до Бангкок и от Париж до Ленинград. Клод Десар беше чел, че тя е била и на първо място в класациите за най-уважавани жени и огромен брой новородени момиченца са били кръстени Джил. Съединените Американски Щати винаги са имали своите героини. Сега, Джил Темпъл бе една от тях. Нейната храброст и фантастичната битка, спечелена от нея и по-късно загубена по такъв нелеп начин, овладяха въображението на света. Това бе една славна любовна история, но и нещо повече: тя съдържаше всички елементи на класическата гръцка драма и трагедия.

Клод Десар не обичаше американците, но в този случай бе доволен да направи изключение. Той изпитваше невероятно възхищение към мадам Темпъл. Тя беше — а това за Десар бе най-високата оценка — galante . 1 1 благородна (фр.) — бел.пр. Той бе решил да направи всичко възможно, за да бъде пътуването й едно незабравимо преживяване.

Главният интендант отклони мислите си от Джил Темпъл и се съсредоточи върху окончателната проверка на пътническия списък. Обичайната колекция от V.I.P.-ове, 2 2 Very Important Person — много важна личност (англ.) — бел.пр. както ги наричаха американците, беше там. Десар презираше това съкращение — американците имаха толкова варварски схващания за това, кое прави личността важна. Той забеляза, че съпругата на един богат индустриалец пътува сама. Десар кимна разбиращо и потърси в списъка името на Мат Елис — известен чернокож футболист. Когато го откри, кимна още веднъж, доволен. Отбеляза с интерес, че в съседни каюти бяха настанени един виден сенатор и Карлина Рока — южноамериканска стриптийзьорка. Имената им се свързваха в някои от последните новини.

Дейвид Кениън. Пари. В огромни количества. И преди е пътувал на „Бретан“. Десар си припомни Дейвид Кениън като добре изглеждащ мъж с постоянно поддържан тен и стройна атлетична фигура. Тих, впечатляващ човек. Десар постави до името му КМ, капитанската маса.