Сидни Шелдън: Ангел на мрака

Гласът й бе нисък и леко дрезгав, напълно различен от уплашения шепот предишната вечер.

— Кончита му се обадила снощи, за да му съобщи какво е станало, и той веднага дойде тук.

Тя стисна благодарно ръката на Лайл Реналто, а очите й се напълниха със сълзи.

— Беше изключително мил — добави тя.

Обзалагам се, че е така , помисли си Дани.

— Ако нямате нищо против, госпожо Джейкс, бих искал да ви задам няколко въпроса.

Лайл Реналто се намеси грубо.

— Не сега. Госпожа Джейкс е прекалено изморена. Ако ми връчите въпросите си, ще се погрижа тя да им отговори, когато си почине.

Дани настръхна.

— Не мисля, че говорех на вас, господин Реналто.

— Няма значение. Госпожа Джейкс преживя изключително тежко изпитание.

— Знам. Опитвам се да открия човека, който й причини всичко това.

— И не само е станала свидетелка на убийството на съпруга си, но и е била жестоко изнасилена.

Дани започна да губи търпение.

— Наясно съм със случилото се, господин Реналто. Бях там.

— Не бях свидетелка на убийството на Андрю.

И двамата мъже се завъртяха към Анджела, но вниманието й бе съсредоточено изцяло върху Дани. Той изпита смешно чувство за триумф и се приближи до леглото й, като избута Реналто настрани.

— Бихте ли ми казали на какво станахте свидетелка?

— Ангелче, не си длъжна да отговаряш — намеси се адвокатът.

Дани повдигна вежди, когато чу нежното обръщение.

— Съпругът ми ме наричаше на галено ангелче — обясни госпожа Джейкс. — И всичките му приятели започнаха да ме наричат така. Не че съм истинско ангелче — усмихна се тя леко. — Със сигурност понякога доста дразнех горкия Андрю.

— Силно се съмнявам в това — любезно възрази Дани. — Разказвахте ми за снощи. За случилото се.

— Да. Андрю беше горе в леглото, а аз седях долу и четях.

— В колко часа беше това?

Тя се замисли.

— Предполагам, че около осем. Чух шум отгоре.

— Какъв шум?

— Нещо като трясък. Помислих си, че Андрю може да е паднал от леглото. Напоследък получаваше припадъци. Както и да е, Кончита се втурна при мен, защото също беше чула шума, но й казах, че аз ще се кача. Андрю беше горд човек, детектив. Ако беше… — Тя затърси подходящата дума. — Ако беше изпаднал в безпомощно състояние, не би искал Кончита да го намери. Би предпочел да съм аз.

— Значи се качихте горе сама?

Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи.

Лайл Реналто пристъпи напред.

— Ангелче, моля те. Няма нужда да се разстройваш.

— Всичко е наред, Лайл. Наистина. Детективът трябва да знае — каза тя и се обърна отново към Дани. — Качих се сама. Тъкмо когато влизах в спалнята, някой ме удари отзад. Това е последното, което си спомням. Болката в главата ми. Когато се събудих, той… той ме изнасилваше.

— Можете ли да опишете мъжа? — попита Дани.

Знаеше от личен опит, че най-добрият начин да успокоиш обзет от емоции свидетел е да се придържаш към фактите. Започнеш ли със: „Знам, че това ви разстройва…“, потичат сълзи и свидетелят е загубен.

Анджела Джейкс поклати глава отрицателно.

— Де да можех. Но той носеше маска.

— А фигурата му?

— През повечето време беше зад мен. Не знам. Предполагам, че беше як. Не висок, но определено силен. Започнах да се боря с него и той ме удари. Каза, че ако му попреча да продължи, ще нарани Андрю. Затова спрях да се боря.

По подутите й бузи потекоха сълзи.

— Къде беше съпругът ви в това време? Опита ли се да ви помогне? Да включи алармата?

— Той…

Анджела Джейкс замълча и объркано погледна към Лайл Реналто, но той отмести очи настрани.

— Не знам къде беше Андрю — продължи тя. — Не го видях. Може би е бил в леглото? Не знам.

— Добре — прекъсна я Дани, усетил надигането на паниката й. — Продължавайте. Значи спряхте да се борите.

— Да. Той ме попита каква е комбинацията за касата и аз му я дадох. После ме изнасили отново. След като свърши, ме удари за втори път. А когато дойдох на себе си… първото, което си спомням, е вашето лице, детектив.

Тя погледна Дани в очите и той усети как стомахът му се сви и го накара да забрави следващия си въпрос. Лайл Реналто ловко се възползва от мълчанието.

— Кончита, икономката на семейство Джейкс, ми съобщи, че всички бижута на Анджела са откраднати, както и голям брой ценни миниатюри. Вярно ли е?

Преди Дани да успее да отговори, че няма навик да споделя поверителна информация относно разследване на убийство със „семейни приятели“, Анджела избъбри ядосано:

— Не ми пука за шибаните бижута! Андрю е мъртъв! Обичах съпруга си, детектив!