Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Този май е най-добрият от всичките — каза Рон и посочи един надпис пред тях.

„МОТЕЛ «РАЙ» — СВОБОДНИ МЕСТА.“

Беше символично. В Рая имаше свободно място и тя — Катерин Алегзандър — щеше да го заеме.

Рон зави и спря в двора до малка, боядисана в бяло канцелария, на която имаше табела „Позвъни и влез“. В двора имаше двадесетина дървени бунгала с номера на тях.

— Как ти се струва? — попита Рон.

„Като Дантевия ад. Като Колизея в Рим, където хвърлят християните на лъвовете. Като храма в Делфи, където принасят в жертва девствена весталка.“

Катерин отново почувства възбудата в слабините си.

— Страхотно! — каза тя. — Направо е страхотно!

Рон се усмихна многозначително.

— Веднага се връщам!

Сложи ръка на коляното й, плъзна я по бедрото й, целуна я бързо и безлично, изскочи от колата и влезе в канцеларията. Тя седеше и гледаше след него, като се опитваше да не мисли за нищо.

В далечината се чу сирена. „О, Боже! — помисли обезумяла. Полицейска проверка. Непрекъснато проверяват тези мотели.“

Вратата на канцеларията се отвори и се появи Рон. Носеше ключ и явно беше глух за сирената, която все повече приближаваше. Мина от страната на Катерин и отвори вратата.

— Всичко е наред.

Сирената връхлиташе върху им. Можеха ли да ги арестуват просто защото бяха в двора?

— Хайде! — каза Рон.

— Не чуваш ли?

— Какво?

Сирената отмина надолу по улицата и заглъхна в далечината. По дяволите!

— Птичките — тихо рече тя.

На лицето на Рон се изписа нетърпение.

— Какво има?

— Нищо, нищо — прекъсна го бързо Катерин. — Идвам.

Излезе от колата и тръгнаха към бунгалата. Опита се да бъде духовита.

— Надявам се, че си улучил щастливото ми число.

— Каза ли нещо?

Катерин го погледна и изведнъж разбра, че не може да издаде никакъв звук. Устата й беше съвсем пресъхнала.

— Нищо — изграчи тя.

Стигнаха до бунгалото. На вратата пишеше № 13. Така й се пада! Беше знак от Бога, че ще забременее, че Господ ще накаже света Катерина.

Рон отключи вратата, отвори я и запали лампите. Катерин влезе. Не можеше да повярва на очите си. Стаята сякаш се състоеше само от едно огромно легло. Единствената допълнителна мебелировка беше неудобно на вид кресло в ъгъла, малка тоалетна масичка с огледало и до леглото очукано радио с жлеб за монетите. Нямаше начин човек да влезе в тази стая и да я сбърка с нещо друго — очевидно си беше място за чукане. Не можеше да си каже — ето ни в скиорската хижа или в залата за военизирани игри, или в апартамента за младоженци в „Амбасадор“. Не, това си беше евтино гнездо за любов. Катерин се обърна да види какво прави Рон. Той спускаше резето на вратата. Хубаво. Ако дойдеха от нравствената полиция, първо трябваше да разбият вратата. Представи си как двама полицаи я изнасят гола, а един фотограф я снима за първата страница на „Чикаго Дейли Нюс“.

Рон се приближи до нея, прегърна я и попита:

— Вълнуваш ли се?

Тя го погледна и принудено се изсмя така, че Маргарет Съливан би й завидяла.

— Да се вълнувам ли? Не ставай глупав, Рон.

Все още неубеден, той я изучаваше.

— Правила си го и друг път, нали, Кати?

— Не водя статистика.

— Цяла вечер изпитвам някакво странно усещане.

„Ето на! Сега ще й тегли шута по девствения задник и ще я прати да вземе един студен душ. Не, тя няма да го позволи. Не и тази вечер.“

— Какво усещане?

— Не знам. — Беше озадачен. — В един момент си секси и те разбирам, в следващия си някъде далеч — ледена и фригидна. Като че у теб има две личности. Която е истинската Катерин Алегзандър?

„Фригидната“ — машинално повтори тя наум. Гласно каза:

— Ще ти покажа.

Прегърна го, целунато по устните и усети миризмата на китайските специалитети. Той я целуна по-силно и я привлече към себе си. Ръцете му галеха гърдите й, езикът му се плъзна в устата й. Катерин усети гореща влага в себе си, пликчетата й се подмокриха. Помисли си: „Ето наистина ще ми се случи! Наистина ще стане!“

— Хайде да се съблечем — пресипнало каза Рон.

Отдръпна се от нея и започна да сваля сакото си.

— Не — промълви тя, — нека аз.

В гласа й имаше нова увереност. Щом това беше великата нощ, нека прави всичко както трябва. Ще си припомни всичко, което беше чела или слушала. Нямаше да позволи след това Рон да се подсмива с другите момичета на тъпата малка девственица, с която е спал. Катерин може би нямаше бюст като този на Джийн-Ан, но беше десет пъти по-умна и щеше да го използва, за да направи Рон щастлив в леглото. Тя свали сакото му и посегна към вратовръзката.